Духът — най—висшата форма на същност е.
Човекът — дух — апотеоз на освобождението.
Бог е любов. Самопоражда духът от нищото.

Без теб, без мен е имало пак нощ и ден.
Небето неуморно се върти - над тлен.
Внимателно пристъпяй - спят в прахта очите:

Прашинката най-ситна образ е била:
На буза слънчева, на веждите - крила.
Видения! - духни с въздишка от ръкава:

Тук всеки стрък зелен, на този китен бряг:
Расте от устните на някой ангел благ.
Зелената морава не тъпчи, че тя е:

В леха с лалета всеки цвят е бил сърце,
Кръвта е той на властник - с кървави ръце.
А всеки цвят на теменужка бил е бенка: