Постинг
03.07.2010 08:17 -
Цветан Тодоров: Книгата е самота
Нося в себе си и българското, и френското знаме, казва световно известният лингвист
- Нека започнем с един въпрос, който, предполагам, често ви задават: българин или французин е Цветан Тодоров?
- Да, понякога ме питат - ти българин ли си или французин, защото нося българско име, а пиша на френски. Но сега съм тук, в българския културен институт, във Франция, и това може би е най-подходящото ми място. Аз съм и двете неща, всъщност сега не мога да пиша на български това, което пиша на френски, следователно съм френски автор, но от български произход. Така че, ако трябва да избирам, бих казал, че няма да направя избор, а ще взема едновременно и двете знамена.
- Разкажете за читателите на "Стандарт" за началото, за личния ви "преход" към другия тип култура, към модерността!
- Получих образованието си в България като литератор, учих и философия в СУ "Св. Климент Охридски". Завърших университета през 1961 година. Всичко, което се отнасяше до идеите, големия свят и публичните дебати, ценностите, към които сме привързани, беше контролирано от нашата незабравима партия която не оставяше никакво пространство за свобода в тези области. Така че аз се интересувах изключително от литературните похвати, дипломната ми работа беше последното, което съм писал в София. Тя представляваше сравнение на две версии на разказа "Нечиста сила", от Елин Пелин, към който писателят се връща след четиридесет години. Заключенията ми бяха, че глаголите в несвършен вид са предпочитани от него при втората версия, а тези от свършен вид - в първата. Този тип бележки от граматически и стилистически тип се изплъзваше напълно - както забелязвате - от идеологията. Когато дойдох и се установих във Франция, аз не се промених веднага, това стана постепенно. Живях във Франция известено време и си дадох сметка, че нямам основание да си забраня да се интересувам не само от литературата, но и от всичко, за което литературата говори, т.е. живота на хората, света, който ни заобикаля. Имах късмета да работя за един научноизследователски институт, което ми даваше възможност да се преориентирам и малко по малко поисках да говоря за това, което съставлява основата на моите творчески занимания.
- У нас се чуват мнения, че българската култура била в състояние на "наваксване" по отношение на модерността. Така ли е наистина?
- Мисля, че няма какво да се наваксва, просто животът трябва да се живее пълноценно. Не отричам ролята, която играят другите култури за българската и не само за българската, но динамиката на една култура се измерва и с възможността за взаимно проникване, обогатяване - това е естествен процес. Колкото до културите, които се изживяват като завършени, прави впечатление, че деклараторите на подобно поведение обикновено не са добре информирани. Не смятам, че наваксването е толкова необходимо, трябва да се намери начин да сме самите себе си - достатъчно автентичен начин да съществуваш на тоя свят, който да е и разбираем за останалите, така и приносът на тази култура ще бъде съществен. Забелязвам например при някои писатели тенденцията творбите им непременно да се появят в чужбина - това е защото имат комплекс за непълноценност и правят всичко, за да излязат преводите им на английски, френски, руски... Но проблемът не е в това, а в значението им за тяхната собствена национална култура - винаги е било така, имаме опита на ония времена. В наши дни не сме изолирани и ни предстои сами да създаваме опит, да живеем заедно. Тук съм съгласен, че имаме за наваксване, макар то да е от друг порядък.
- Мнозина смятат, че днес политиката и културата са в непримирима опозиция. Известно е, че в тази насока и вие заявявате много категорични квалификации, като примера с войната в Афганистан.
- Не съм подготвен да осветя всички страни на този въпрос. За войната в Афганистан мога да кажа, че не виждам оправдание за нея и се надявам, че ще бъде прекратена възможно най-бързо. Струва ми се, че тази война, която имаше една цел, сега предизвиква ефект, противоположен на този, който е бил планиран, т.е. вместо да елиминира тероризма да елиминира агресията срещу Запада, западното присъствие в тази страна се е превърнало в средство за поддържане на тероризма, за поддържане на тази агресия.
- В книгата ви "Страхът от варварите" темата е геополитическа, там не давате ясна дефиниция на понятията култура и политика, но и опонирате твърдението на Хантингтън за сблъсъка на културните идентичности.
- Това са същите политически сблъсъци, те не са универсални и се дължат винаги на страни с конкретни, а не културни политики. Колкото и да са различни две или повече култури, когато се срещнат, те правят любов, а не война, влияят си взаимно, създават деца, които блестят с най-добрите черти, деца на множество култури, това е обновителният цикъл на човечеството. За сметка на това политиките, т.е. народите воюват, имат различни политически интереси и естествено тези интереси не съвпадат помежду си, винаги за предпочитане е културният диалог, взаимното проникване.
- Културата е един от основните европейски ориентири. Няма обаче единно мнение за ролята на регионалните и националните култури в съставянето на т.нар. европейска идентичност.
- Що се отнася до т.нар. европейска идентичност, не мисля, че има европейска културна идентичност в пълния смисъл на думата, защото не вярвам, че идентичностите се изключват една друга. Помня как като деца казвахме "отивам в Европа" въпреки че България е в Европа и винаги в духовен, цивилизационен аспект е била основателка на Европа. Но казвахме "това е европейско", за да подчертаем, че не е от нашата страна. Както и да е, смятам, че всеки може да е европеец и същевременно да има черти на друга култура, американска култура, понякога южноамериканска, понякога малко азиатска, ориенталска, както казваме ние. И наистина когато човек е в България, Гърция или Турция, той усеща друг начин на живот, различен от този във Франция, Италия или Германия, които впрочем не съвпадат и помежду си. Има по-скоро общи ценности, към които се присъединяваме и с които се представяме, но това са и ценности, които предлагаме на целия свят. Има много хора, които се присъединяват към това, което ние оценяваме като европейски ценности. Има европейско културно наследство, то е събирано до двайсети век, с някои местни добавки. Накратко мисля, че в Европа Европейският съюз е политическо обединение и не трябва да се опитваме да направим от него културен клуб, който изключва другите, защото не вземат участие в нашата култура. Ако има европейска култура, това е културата на толерантността, на приемането и множествеността.
- Политика, култура, изобразителното изкуство, антропология... спектърът на интересите ви наистина е впечатляващ. Всъщност как помирявате героичното и ежедневното, възвишеното и земното?
- За мен се оказа, че намерих чистия екстаз в холандската живопис от седемнайсети век, в изобразените сцени от всекидневния живот. Заех се да я изучавам, да я изучавам и изследвам; тъй като съм историк, не мога да опростявам нещата, не искам да говоря общо за тях, това е специална материя. Холандската живопис е намерила своето място в онова "приземяване", където ежедневието играе важна роля. Няколко години по-късно се запознах с периоди, в които се определя централно място на индивида - едно приближаване до петнайсети век, когато започват да правят портрети. А и виждането за предметите, не е достатъчно да кажем, че това е кана, маса или стол, това е точно определена маса, художникът й е придал индивидуални черти. Извършена е дълбока промяна в начина, по който се вижда светът и се навлиза в него. За мен живописта е един такъв вход в проблемите в мисленето на дадена епоха.
- Няколко думи накрая за последната ви книга "Красотата ще спаси света"...
- Тя е дело на Университетско издателство "Св. Климент Охридски" и Издателство "Парадокс". "Странниците на Абсолюта" в нея са Уайлд, Рилке и Цветаева, усилията им да балансират между живота и гения, да не привилегироват едното за сметка на другото. И драмата, възникнала от неравновесието, интерпретирана чрез личното, интимното, съкровеното в отношенията им към света, а и помежду им, както е с Рилке и Цветаева. Впрочем животът не е създаден, за да стигне до една книга. Има нещо като изкупление, облагородяване, великолепна цел на съществуванието, което е наистина оправдано, ако може да завърши с прекрасно произведение на изкуството. Това донякъде е темата на книгата ми "Красотата ще спаси света". Но за мен целта на живота в никакъв случай не е писането на книги. Вярно е, че съм написал много книги, но ако трябваше да сведем, да резюмираме живота ми само до книгите, които съм написал, бих се чувствал нещастен. Животът ми е също децата, любовите, които съм имал, приятелствата, опитът - и радостен, и тъжен. Това е важно не по-малко от живота ми с книгите. И не бих искал да оставям впечатление у младите читатели, че ако не напишат книга, животът им е изживян напразно. Мисля, че най-важни са действията, които извършваме, защото това е, което винаги ни свързва с другите, с хората около нас. И в тази връзка е смисълът на живеенето. Ето това е, което исках да кажа.
- Нека започнем с един въпрос, който, предполагам, често ви задават: българин или французин е Цветан Тодоров?
- Да, понякога ме питат - ти българин ли си или французин, защото нося българско име, а пиша на френски. Но сега съм тук, в българския културен институт, във Франция, и това може би е най-подходящото ми място. Аз съм и двете неща, всъщност сега не мога да пиша на български това, което пиша на френски, следователно съм френски автор, но от български произход. Така че, ако трябва да избирам, бих казал, че няма да направя избор, а ще взема едновременно и двете знамена.
- Разкажете за читателите на "Стандарт" за началото, за личния ви "преход" към другия тип култура, към модерността!
- Получих образованието си в България като литератор, учих и философия в СУ "Св. Климент Охридски". Завърших университета през 1961 година. Всичко, което се отнасяше до идеите, големия свят и публичните дебати, ценностите, към които сме привързани, беше контролирано от нашата незабравима партия която не оставяше никакво пространство за свобода в тези области. Така че аз се интересувах изключително от литературните похвати, дипломната ми работа беше последното, което съм писал в София. Тя представляваше сравнение на две версии на разказа "Нечиста сила", от Елин Пелин, към който писателят се връща след четиридесет години. Заключенията ми бяха, че глаголите в несвършен вид са предпочитани от него при втората версия, а тези от свършен вид - в първата. Този тип бележки от граматически и стилистически тип се изплъзваше напълно - както забелязвате - от идеологията. Когато дойдох и се установих във Франция, аз не се промених веднага, това стана постепенно. Живях във Франция известено време и си дадох сметка, че нямам основание да си забраня да се интересувам не само от литературата, но и от всичко, за което литературата говори, т.е. живота на хората, света, който ни заобикаля. Имах късмета да работя за един научноизследователски институт, което ми даваше възможност да се преориентирам и малко по малко поисках да говоря за това, което съставлява основата на моите творчески занимания.
- У нас се чуват мнения, че българската култура била в състояние на "наваксване" по отношение на модерността. Така ли е наистина?
- Мисля, че няма какво да се наваксва, просто животът трябва да се живее пълноценно. Не отричам ролята, която играят другите култури за българската и не само за българската, но динамиката на една култура се измерва и с възможността за взаимно проникване, обогатяване - това е естествен процес. Колкото до културите, които се изживяват като завършени, прави впечатление, че деклараторите на подобно поведение обикновено не са добре информирани. Не смятам, че наваксването е толкова необходимо, трябва да се намери начин да сме самите себе си - достатъчно автентичен начин да съществуваш на тоя свят, който да е и разбираем за останалите, така и приносът на тази култура ще бъде съществен. Забелязвам например при някои писатели тенденцията творбите им непременно да се появят в чужбина - това е защото имат комплекс за непълноценност и правят всичко, за да излязат преводите им на английски, френски, руски... Но проблемът не е в това, а в значението им за тяхната собствена национална култура - винаги е било така, имаме опита на ония времена. В наши дни не сме изолирани и ни предстои сами да създаваме опит, да живеем заедно. Тук съм съгласен, че имаме за наваксване, макар то да е от друг порядък.
- Мнозина смятат, че днес политиката и културата са в непримирима опозиция. Известно е, че в тази насока и вие заявявате много категорични квалификации, като примера с войната в Афганистан.
- Не съм подготвен да осветя всички страни на този въпрос. За войната в Афганистан мога да кажа, че не виждам оправдание за нея и се надявам, че ще бъде прекратена възможно най-бързо. Струва ми се, че тази война, която имаше една цел, сега предизвиква ефект, противоположен на този, който е бил планиран, т.е. вместо да елиминира тероризма да елиминира агресията срещу Запада, западното присъствие в тази страна се е превърнало в средство за поддържане на тероризма, за поддържане на тази агресия.
- В книгата ви "Страхът от варварите" темата е геополитическа, там не давате ясна дефиниция на понятията култура и политика, но и опонирате твърдението на Хантингтън за сблъсъка на културните идентичности.
- Това са същите политически сблъсъци, те не са универсални и се дължат винаги на страни с конкретни, а не културни политики. Колкото и да са различни две или повече култури, когато се срещнат, те правят любов, а не война, влияят си взаимно, създават деца, които блестят с най-добрите черти, деца на множество култури, това е обновителният цикъл на човечеството. За сметка на това политиките, т.е. народите воюват, имат различни политически интереси и естествено тези интереси не съвпадат помежду си, винаги за предпочитане е културният диалог, взаимното проникване.
- Културата е един от основните европейски ориентири. Няма обаче единно мнение за ролята на регионалните и националните култури в съставянето на т.нар. европейска идентичност.
- Що се отнася до т.нар. европейска идентичност, не мисля, че има европейска културна идентичност в пълния смисъл на думата, защото не вярвам, че идентичностите се изключват една друга. Помня как като деца казвахме "отивам в Европа" въпреки че България е в Европа и винаги в духовен, цивилизационен аспект е била основателка на Европа. Но казвахме "това е европейско", за да подчертаем, че не е от нашата страна. Както и да е, смятам, че всеки може да е европеец и същевременно да има черти на друга култура, американска култура, понякога южноамериканска, понякога малко азиатска, ориенталска, както казваме ние. И наистина когато човек е в България, Гърция или Турция, той усеща друг начин на живот, различен от този във Франция, Италия или Германия, които впрочем не съвпадат и помежду си. Има по-скоро общи ценности, към които се присъединяваме и с които се представяме, но това са и ценности, които предлагаме на целия свят. Има много хора, които се присъединяват към това, което ние оценяваме като европейски ценности. Има европейско културно наследство, то е събирано до двайсети век, с някои местни добавки. Накратко мисля, че в Европа Европейският съюз е политическо обединение и не трябва да се опитваме да направим от него културен клуб, който изключва другите, защото не вземат участие в нашата култура. Ако има европейска култура, това е културата на толерантността, на приемането и множествеността.
- Политика, култура, изобразителното изкуство, антропология... спектърът на интересите ви наистина е впечатляващ. Всъщност как помирявате героичното и ежедневното, възвишеното и земното?
- За мен се оказа, че намерих чистия екстаз в холандската живопис от седемнайсети век, в изобразените сцени от всекидневния живот. Заех се да я изучавам, да я изучавам и изследвам; тъй като съм историк, не мога да опростявам нещата, не искам да говоря общо за тях, това е специална материя. Холандската живопис е намерила своето място в онова "приземяване", където ежедневието играе важна роля. Няколко години по-късно се запознах с периоди, в които се определя централно място на индивида - едно приближаване до петнайсети век, когато започват да правят портрети. А и виждането за предметите, не е достатъчно да кажем, че това е кана, маса или стол, това е точно определена маса, художникът й е придал индивидуални черти. Извършена е дълбока промяна в начина, по който се вижда светът и се навлиза в него. За мен живописта е един такъв вход в проблемите в мисленето на дадена епоха.
- Няколко думи накрая за последната ви книга "Красотата ще спаси света"...
- Тя е дело на Университетско издателство "Св. Климент Охридски" и Издателство "Парадокс". "Странниците на Абсолюта" в нея са Уайлд, Рилке и Цветаева, усилията им да балансират между живота и гения, да не привилегироват едното за сметка на другото. И драмата, възникнала от неравновесието, интерпретирана чрез личното, интимното, съкровеното в отношенията им към света, а и помежду им, както е с Рилке и Цветаева. Впрочем животът не е създаден, за да стигне до една книга. Има нещо като изкупление, облагородяване, великолепна цел на съществуванието, което е наистина оправдано, ако може да завърши с прекрасно произведение на изкуството. Това донякъде е темата на книгата ми "Красотата ще спаси света". Но за мен целта на живота в никакъв случай не е писането на книги. Вярно е, че съм написал много книги, но ако трябваше да сведем, да резюмираме живота ми само до книгите, които съм написал, бих се чувствал нещастен. Животът ми е също децата, любовите, които съм имал, приятелствата, опитът - и радостен, и тъжен. Това е важно не по-малко от живота ми с книгите. И не бих искал да оставям впечатление у младите читатели, че ако не напишат книга, животът им е изживян напразно. Мисля, че най-важни са действията, които извършваме, защото това е, което винаги ни свързва с другите, с хората около нас. И в тази връзка е смисълът на живеенето. Ето това е, което исках да кажа.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. star relax
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете
