hikari :: Pure poetry ;)

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.08.2011 14:25 - Pure poetry ;)

Автор: hikari Категория: Изкуство

Прочетен: 542 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 10.08.2011 15:37

Шарл Бодлер

Бъди вечно пиян – това е истината...
Ако не искаш да носиш ужасното бреме
на времето,
което те смазва –
Бъди вечно пиян.
Пиян от какво?
От вино, поезия или добродетел –
все едно.
И ако някога на стълбите на двореца
на зеления склон
или сред ужасната самота на твоята стая
се събудиш
и пиянството се е стопило,
попитай вятърът, вълната, птицата, звездата, часовника,
питай това, което лети или въздиша,
пее и се люлее, което говори,
попитай колко е часът
и вятърът, вълната, звездата, птицата, часовникът
ще ти отговори – Часът на пиянството.
Бъди вечно пиян – не роб на времето
от вино, поезия или добродетел – все едно.

Жак Превер

При цветарката

При цветарката влиза човек
и мълком избира цветя.
Цветарката взема цветята, обвива ги в книга.
Човекът бръква в джоба си,
търси пари,
пари за цветята.
В същото време
той слага ръка
на сърцето си,
и пада внезапно.
Пада,
парите се пръскат
и заедно с тях,
с човека, паднал на пода,
падат цветята.
Цветарката мълком стои
пред парите, които навред се търкалят,
пред тези цветя, които увяхват,
пред този човек, умиращ на пода.
Наистина всичко това е толкова тъжно.
Цветарката трябва нещо да стори,
но никак не знае какво да направи,
отгде да започне.

Толкова много неща има за вършене
с този човек, който умира,
с тези цветя, които увяхват,
и с тези пари,
с тези пари, които навред се търкалят,
неспирно навред се търкалят

Шарл Кро
Имаше едно време голяма бяла стена - гола, гола, гола.

До нея стълба - висока, висока, висока,

а на земята - чироз, сух, сух, сух.

Човекът дойде и донесе чук, канап и гвоздей - остър, остър, остър.

Качи се на стълбата - високата, високата, високата,

и чук, чук, чук, закова гвоздея - острия, острия, острия,

на стената - голата, голата, голата.

Завърза за гвоздея канапа - дългия, дългия, дългия,

а за канапа чироза - сухия, сухия, сухия.

Взе си стълбата и си отиде някъде надалеч, надалеч, надалеч.

И оттогава чирозът - сух, сух, сух,

на края на онзи канап - дълъг, дълъг, дълъг,

съвсем бавно си се люлее - люш, люш, люш.

На това място актьорът направи кратка пауза и продължи:

Аз съчиних тази песничка - простичка, простичка, простичка,

за да забавлявам децата - малките, малките, малките,

и да вбесявам хората - сериозните, сериозните, сериозните!

Франсоа Вийон
БАЛАДИЧНА ЕПИТАФИЯ
НА ОБЕСЕНИТЕ

Човешки братя, подир нас дошли,
не ни осъждайте със поглед строг,
че който за нещастник го боли,
към него милостив ще бъде Бог.
Пет-шест на брой пред вас висим - жесток
бе жребият ни: скапа се плътта
(а беше ни до вчера съкпа тя!),
на пепел всеки скелет се разпада...
С насмешка не ровете пепелта -
молете за душите ни пощада!
А братът е затуй - да се смили
(че цар - далеко, а високо - Бог).
Не ни презирайте, че сме били
обесени. Във този свят широк
едва ли има някой без порок.
Дано синът на Девата света,
пословичен със свойта доброта,
да ни спаси от пъклената клада...
Не ни измъчвайте и след смъртта -
молете за душите ни пощада!

Пороят ни изми. Изпепели
ни зноят. Вече всеки е безок,
че ни кълваха гарваните зли,
дордето стане тъмно като в рог.
Покой не знаем и от трън на глог
нестихващ вятър (с песен на уста!)
подмята ни безспир като листа,
че никой за обесници не страда...
Не ни корете зарад участта -
молете за душите ни пощада!

Исусе, милостив като баща,
не ни забравяй в свойта доброта,
защото нас какво ни грее ада...
Не се гаврете, хора, със смъртта -
молете за душите ни пощада!

Алфред дьо Мюсе
НА ЕДНА ЗВЕЗДА

Звезда Вечернице,посланица далечна,
с изгряващо чело над здрачния воал,
от твоя син палат над хоризонта бял
къде се взираш вечна?

Отмина бурята и вятърът замря,
шепти гората пак и плаче над цветята,
а пеперудата блуждае из полята,
унесена в игра.

Каква е твойта цел,земята е заспала.
Аз гледам,над върха че вече слизаш ти,
и бягаш всеки миг,и ставаш все по-бяла,
и погледът ти плах престава да блести.

О,чезнеща звезда над хълма във омара
и тъжно острие във плаща на нощта,
ти виждаш надалеч и чуваш как овчаря
на стадото си сам подсвирква със уста -

къде си тръгнала във тая нощ безкрайна?
Тръстики край брега ли търсиш за легло,
или отиваш ти, красавице потайна,
във здрачната вода да потопиш чело?

Недей умира ти,звезда благословена,
в просторното море потърсила смъртта.
Преди да полетиш,поспри успокоена
и не залязвай ти,звезда на любовта!

Вампирът

Шарл Бодлер

О ти, която като нож
в сърцето ми отвори рана;
ти, луда и красива, с мощ
на стадо демони, пияна

духа ми, дух на верен роб,
в алков превръщаш ти, в постилка;
навеки свързан с теб до гроб-
като пияница с бутилка,

като играч със своя зар,
като каторжник стар с верига
и като червей с труп- о, стига,
проклинам те, проклета твар!

Към бляскавия нож прострях
ръце: върни ме пак на воля,
реших отровата да моля-
да ми помогне в моя страх!

Уви! Отровата и ножът
отвърнаха без капка срам:
-Защо теглата те тревожат,
щом в роб си се превърнал сам,

нещастнико- изпит, изсъхнал;
избавим ли те най- подир,
с целувки пак живот би вдъхнал
в трупа на твоя скъп Вампир!