Автор: Вергиния Генова
Спиреите са много популярни и също толкова красиви храсти. Народът ги е нарекъл майски сняг, защото отдалече изглеждат именно като купчина сняг всред раззеленилата се поляна. Спиреите са богати на видове, различават се както по цвета на багрите, големината на цветовете, по времето на цъфтежа, формата и големината на храстите. Едни от видовете цъфтят през цялото лято, други се обагрят в розово и дори червено. Повечето видове са големи храсти, на които трудно можем да им направим някаква конкретна форма – те наистина приличат на голяма купа от сняг.

Освен най-популярния в българия вид, известен под името майски сняг, в градинските центрове може да потърсите и бумалдовата спирея, която е малко храстче с топчести съцветия от розови цветове; подобна на нея е и японската спирея, която обаче има по-малки цветчета и по-едри листа; върболистна спирея, чийто цветове оформят конус, наподобяващ розова или бяла свещ; билардовата спирея също цъфти в розово и е предпочитана за озеленяване на по-хладни места.

От спиреите, които цъфтят в бяло може да потърсите: кантонската спирея – на мен лично ми прилича на цъфнал глог; белоцветната спирея, която идва от Япония и цъфти почти през цялото лято, но не е много популярна у нас; сливолистна спирея с малки бели цветчета като бонбонки.

А ако искаме храст, който да цъфне максимално рано през пролетта може да се спрем на тумбергиевата спирея.

Както виждате има голямо разнообразие на видове, но не се различават съществено един от друг. Някои видове могат да се объркат, защото се различават именно по гъстотата на съцветията, по големината на цветовете и листата. Но пък дори да объркаме и да си засадим малко по-различен вид, от онзи, който сме харесали не е страшно, защото всички са красиви.

Подходящи са за паркове, големи градини или естествено “боядисана” през лятото бяла ограда. За да могат да се отглеждат и в по-малките градини са селектирани видове, които са доста по-ниски и компактни.

Спиреите са лесни за отглеждане при нашите климатични условия. Те са от растенията, за които можем да кажем, че се гледат сами.