Лео Борманс заедно с председателя на Европейския съюз Херман ван Ромпой

Има ли в случаи, в които песимизмът може да се разглежда като оптимистично поведение?
- Всички имаме правото на нещастие и защитният песимизъм не е негативно поведение. Цинизмът е по-лош. Животът не е парти. Не карам кола, пълна с балони. Когато знам, че ще вали, взимам чадър. Оптимизмът е комбинация от вяра и отношение. Вярваш, че нещата ще се обърнат към добро и се държиш така. Няма причина да не станеш оптимист.

Смятате ли, че парите и прекомерната консумация по някакъв начин заплашват щастието? Много често четем за отделни личности, които посещават източни или южни страни, където населението изглежда по-щастливо с по-малко. В същото време вие произхождате от страна, която има най-висок показател по индексите за щастие и в същото време е с много висок жизнен стандарт. Къде е златната среда?
- Много е трудно да бъдеш щастлив без пари. Повечето пари обаче не ни правят още по-щастливи. Щом веднъж покриеш основните си нужди (храна, дрехи, дом, грижа за здравето, училище за децата...)
повечето пари водят само до състезание, завист и т.н. Това е причината защо например хората в Мексико са по-щастливи от тези във Франция. Брутният вътрешен продукт на Франция е десет пъти по-висок от този на Мексико... Не трябва да забравяме и бедността. В щастливи страни като Скандинавските едва между 4 до 7 процента от децата живеят в бедност. В България този процент е 17, а в САЩ - 23...

В България имаме няколко подоговрки, свързани с щастието, като например казваме "не би мирно седяло, не би чудо видяло" или "прекалено добре не е на добре". Много често хората употребяват и израза, че за нас не е важно ние да сме добре, а на съседа да му е зле. Какво казват тези поговорки за нас и имате ли други такива подобни във вашата страна?
- Няма сведения в научните изследвания относно тези поговорки. Можете да работите над своето щастие. То не е пеперуда, която един ден ще долети и ще кацне на вашето рамо. А прекалено много щастие? Не смятам, че хората страдат от това въобще. И смятате ли наистина, че ставате по-щастлив, когато някой друг се чувства зле? Никак. Ние сме социални животни и имаме нужда един от друг. Да помогнем на някого ни прави наистина щастливи. Вероятно обаче сме забравили това.

Казвате, че доверието е много важно по отношение на щастието. Наскоро ми попадна интересен цитат на френския кардинал Мазарини (Жул Мазарен, живял и управлявал Франция през 17 в. - бел.а.), който казва, че "трябва да вярваме, че всеки човек е честен, но да се отнасяме към всеки като към мошеник". Звучи логично, но съдържа едновременно оптимизъм и песимизъм. Как бихте го коментирали?
- Не искам да се отнасям към всеки като към мошеник. Това, което различава щастливите от нещастните страни, е фундаменталното доверие в другите и доверието в институциите. Колкото по-голямо е равенството в приходите, шасновете, половете, расите и т.н., толкова по-щастлива е една страна. Това е огромно предизвикателство пред това да се превърнеш в по-щастлива нация.

Съществуват ли универсални 3, 5 или повече правила, които човек трябва да спазва, за да бъде щастлив или те са различни за всеки?
- Ако някой ви каже, че е открил пътя към щастието, моля, не му вярвайте. Той е шарлатанин. Няма един път към щастието. Има различни начини да стигнеш до него и всеки трябва да открие своя собствен. Има обаче някои универсални открития, които подчертават значението на качеството на нашите собствени връзки например. Това е много по-важно от пари, имидж, статут или лукс.

Кои са вашите лични ежедневни ритуали, за да бъдете щастлив оптимист?
- Не е нужно да бъдем щастливи всеки ден и във всеки един момент. Това е нелепо. Но можем да окуражаваме нашите положителни емоции и да им се наслаждаваме. Поддържането на дневник, в който всеки ден да записвате по три реда за нещата, които ви правят щастливи, наистина помага. Правя това от вече 20 години. Разбира се, имал съм и своите лоши моменти, но като разлиствам дневника си, чета над 20 хил. малки и големи преживявания, които наистина са ме направили щастлив. Това е много надежден и вдъхновяващ инструмент.

Интересно е, че от най-основните емоции, които хората показват чрез лицето си, единствената, която е изцяло положителна, е щастието. Другите са гняв, тъга, изненада и въодушевление (като последните две могат да са както положителни, така и отрицателни). Смятате ли, че хората са по-склонни да бъдат негативни и щастието е някакъв вид изключение от правило?
- Още от праисторията са оцелели оптимистите. Песимистите все още живеят в пещери, парализирани от страх и недоверие. Оптимистите са преоткрили света, създали са огъня и са стигнали отвъд хоризонта, който познават. Имаме толкова много сили, които можем да използваме (и съм сигурен, че тялото ни ги разкрива също така): кураж, хумор, любов, любопитство, възхищение... За хората, които се усмихват, дори е трудно да мислят за нещо негативно. Щастието въобще не е изключение.

Кое е последното щастливо нещо, което ви се случи или ви направи щастлив? Събуждате ли се щастлив всеки ден?
- Аз съм средно щастлив човек. Радвам се, че написах книга за щастието и че мога да говоря за него и да вдъхновявам хората. Представете си, че бях написал книга за депресията... Вероятно щях самият аз да се депресирам. Думите създават думи. Често работя с пациенти, наркозависими, бедни хора, млади престъпници и други. Всъщност всички те искат да бъдат по-щастливи, но все още не са открили правилни начин за себе си. Позитивната психология предлага възможността да променим начина, по който гледаме на нещата и това отношение често ме прави щастлив, усмихнат и наслаждаващ се на живота, който живея. Получавате това, върху което се фокусирате. Не се опитвам да се фокусирам върху проблемите и миналото, а върху решенията и бъдещето.