Постинг
16.02.2013 13:37 -
Теди Москов, режисьор: Дошлият на власт бивш овчар се плаши от културата
Теди Москов ще предложи пореден нестандартен прочит на театрална класика – този път на прицел е трагедията "Ричард III" по Уилям Шекспир или както гласи точното заглавие "Ричард III – свободно по Шекспир". В ролята на завистливия главен герой, който потъпква всичко по пътя си, е Георги Мамалев, участват още Теодор Елмазов, Йосиф Шамли, Илиана Коджабашева, Параскева Джукелова. Спектакълът се появява година след като Москов постави "Макбет" в "духа на бързото хранене", но според него няма връзка между двата проекта. Премиерните представления на голямата сцена на Народния театър започнаха в петък вечер и продължават през уикенда.
След репетиция през седмицата, на която режисьорът отправи серия от остри критики към актьорите и екипа, той разказа повече около "Ричард III", какво е необходимо на Хамлет, за да изглежда като "безволев плазмодий", защо "това с костюмите" е тъпо и какво лично му е казал Уилям Шекспир.
Като се има предвид многото забележки към екипа, може ли да се каже, че имахте напълно ясна представа какъв ще бъде "Ричард III" още в началото или имаше неща, които се променяха в процеса на работа?
- Първи глупав въпрос. Аз винаги имам ясна представа какво правя и затова го правя. Следващия въпрос. (бел. авт. - в разговори пред други медии Теди Москов сподели, че действително спектакълът е претърпял промени: плановете да се обвърже с "Образ и подобие" на Йордан Радичков са били изоставени поради проточване на работата и организацията на декора. Първоначално обявеният в актьорския състав Владимир Карамазов пък отпада от крайния му вариант).
Трябва ли една адаптация по класика да е радикална, за да привлече внимание и да бъде актуално в днешно време?
- Тя трябва да бъде предадена така само за тези, които вече са чели творбата. Аз се мъча да балансирам по средата. (Шведският психиатър) Аксел Мунт пише два предговора към книгата си "Животът на Сан Мекеле" - един за тези, които не са я чели и един за тези, които вече са го направили. И аз така – искам да има по нещо за тези, които вече са чели "Ричард III" и тези, които не са.
Когато разговарях с Явор Гърдев по повод неговия "Хамлет", той каза, че тъй като пиесите са писани в едно безвременно действие, Шекспир по-скоро би се обърнал в гроба, ако види своя пиеса играна с костюми от неговата епоха вместо обратното...
- За разлика от Гърдев, аз съм се виждал с Шекспир. Бях 45 дни в кома и там много дълго си говорихме с него. Шекспир ми каза, че са му много тъпи пиесите и се чудеше докога ще ги поставяме. Иначе те са писани така, че всеки режисьор да ги постави както си иска. Интересното при "Хамлет", което никой не го разбира (и не съм го измислил аз, а Лев Виготски) е, че Шекспир никъде не казва за какво време се развива действието. Ако то се развива за два дни, то Хамлет е най-последователният убиец на земята. Ако то се развива за две години, то имаме един безволев плазмодий, който само седи, нищо не прави и се тюхка. В това се състои решението на режисьора, а не в какви костюми да облече актьорите.
А това костюмът е такава тъпотия.... Всеки персонаж трябва да има костюм съответстващ с неговата характеристика – един в трико, друг като рицар, трети като продавач на пазар, четърти библиотекар. Костюмът трябва да подсказва или да противоречи с образа. Да се прави в духа на някаква епоха е такава глупост...
Демоде, демоде, демоде. Всичко ни е демоде. И модерният ни театър е демоде.
Споменавали сте, че българските актьори имат затруднения с жанра на тоталния театър (бел. авт. - наричан още физически театър, съчетава музика, танци, визуално изкуство и отхвърля стандартните структури за предаването на един сюжет.). Ще има ли и публиката трудности в разбирането?
- Публиката би го възприела. Аз съм гледал в Авиньон една трупа, наречена "Зингаро", които играят с животни. Гледал съм (в тяхно изпълнение) "Макбет" с два коня, а под тях чисто голи Макбет и лейди Макбет правят секс. Но това беше естетическо. За такъв театър у нас обаче не може да се помисли дори. Тук още се робува на някакви безсмислени теории.
Ако може да се каже, че поставяте "Ричард III" и "Макбет" в подобен прочит...
- Не е подобен. В "Макбет" декорът беше съвсем пестелив, съвсем друга идея – това беше един триумф на вещерското начало на жената. Тук става въпрос за съвсем друго – за злото, което те сграбчва, оставя и не знаеш добър ли си, зъл ли си и защо в определен момент си бил зъл, кога те е връхлетяло, кога те оставило... Не възприемам едното като продължение на другото.
Георги Мамалев изглежда като нетипичен избор...
- Именно заради това го взех. Фелини е казал, че винаги взима тези актьори, които никой не си е представял, че могат да играят тези герои.
А какво научихте един за друг в хода на работата?
- Обичаме хубаво червено вино и дори сме си купували от един и същи човек в Перущица преди да се познаваме.
Не искам да ви връщам твърде много към темата за фондовете, но покрай споровете споменахте, че не се е получил диалог и...
- Тези фондове са за някаква програма "Конкурентност" или нещо подобно, няма никакви еврофондове за култура и никой не се интересува от нашата страна. В България културата плаши. Бившият овчар, който е застанал на власт, се плаши от културата. Той не може да манипулира хора, които са чели Киркегор примерно.
Бяхте казал, че човекът на изкуството може да се изразява само чрез работата си. Подобни спектакли могат ли да се приемат като вашата атака към...
- Никакви атаки не правя. Атаки е имало след Октомврийската революция, когато са се чудили изкуството за какво е. Във времената, когато има социални сътресения, изкуството си намира поводи да гърми и да търси площаден рупор.
Не живеем ли в такова време?
- Не, глупости. Сега времето въобще не е такова.
Като се има предвид многото забележки към екипа, може ли да се каже, че имахте напълно ясна представа какъв ще бъде "Ричард III" още в началото или имаше неща, които се променяха в процеса на работа?
- Първи глупав въпрос. Аз винаги имам ясна представа какво правя и затова го правя. Следващия въпрос. (бел. авт. - в разговори пред други медии Теди Москов сподели, че действително спектакълът е претърпял промени: плановете да се обвърже с "Образ и подобие" на Йордан Радичков са били изоставени поради проточване на работата и организацията на декора. Първоначално обявеният в актьорския състав Владимир Карамазов пък отпада от крайния му вариант).
Трябва ли една адаптация по класика да е радикална, за да привлече внимание и да бъде актуално в днешно време?
- Тя трябва да бъде предадена така само за тези, които вече са чели творбата. Аз се мъча да балансирам по средата. (Шведският психиатър) Аксел Мунт пише два предговора към книгата си "Животът на Сан Мекеле" - един за тези, които не са я чели и един за тези, които вече са го направили. И аз така – искам да има по нещо за тези, които вече са чели "Ричард III" и тези, които не са.
Когато разговарях с Явор Гърдев по повод неговия "Хамлет", той каза, че тъй като пиесите са писани в едно безвременно действие, Шекспир по-скоро би се обърнал в гроба, ако види своя пиеса играна с костюми от неговата епоха вместо обратното...
- За разлика от Гърдев, аз съм се виждал с Шекспир. Бях 45 дни в кома и там много дълго си говорихме с него. Шекспир ми каза, че са му много тъпи пиесите и се чудеше докога ще ги поставяме. Иначе те са писани така, че всеки режисьор да ги постави както си иска. Интересното при "Хамлет", което никой не го разбира (и не съм го измислил аз, а Лев Виготски) е, че Шекспир никъде не казва за какво време се развива действието. Ако то се развива за два дни, то Хамлет е най-последователният убиец на земята. Ако то се развива за две години, то имаме един безволев плазмодий, който само седи, нищо не прави и се тюхка. В това се състои решението на режисьора, а не в какви костюми да облече актьорите.
А това костюмът е такава тъпотия.... Всеки персонаж трябва да има костюм съответстващ с неговата характеристика – един в трико, друг като рицар, трети като продавач на пазар, четърти библиотекар. Костюмът трябва да подсказва или да противоречи с образа. Да се прави в духа на някаква епоха е такава глупост...
Демоде, демоде, демоде. Всичко ни е демоде. И модерният ни театър е демоде.
Споменавали сте, че българските актьори имат затруднения с жанра на тоталния театър (бел. авт. - наричан още физически театър, съчетава музика, танци, визуално изкуство и отхвърля стандартните структури за предаването на един сюжет.). Ще има ли и публиката трудности в разбирането?
- Публиката би го възприела. Аз съм гледал в Авиньон една трупа, наречена "Зингаро", които играят с животни. Гледал съм (в тяхно изпълнение) "Макбет" с два коня, а под тях чисто голи Макбет и лейди Макбет правят секс. Но това беше естетическо. За такъв театър у нас обаче не може да се помисли дори. Тук още се робува на някакви безсмислени теории.
Ако може да се каже, че поставяте "Ричард III" и "Макбет" в подобен прочит...
- Не е подобен. В "Макбет" декорът беше съвсем пестелив, съвсем друга идея – това беше един триумф на вещерското начало на жената. Тук става въпрос за съвсем друго – за злото, което те сграбчва, оставя и не знаеш добър ли си, зъл ли си и защо в определен момент си бил зъл, кога те е връхлетяло, кога те оставило... Не възприемам едното като продължение на другото.
Георги Мамалев и Теди Москов след поредната репетиция по "Ричард III - свободно по Шекспир"
Фотограф: Георги Кожухаров
Георги Мамалев изглежда като нетипичен избор...
- Именно заради това го взех. Фелини е казал, че винаги взима тези актьори, които никой не си е представял, че могат да играят тези герои.
А какво научихте един за друг в хода на работата?
- Обичаме хубаво червено вино и дори сме си купували от един и същи човек в Перущица преди да се познаваме.
Не искам да ви връщам твърде много към темата за фондовете, но покрай споровете споменахте, че не се е получил диалог и...
- Тези фондове са за някаква програма "Конкурентност" или нещо подобно, няма никакви еврофондове за култура и никой не се интересува от нашата страна. В България културата плаши. Бившият овчар, който е застанал на власт, се плаши от културата. Той не може да манипулира хора, които са чели Киркегор примерно.
Бяхте казал, че човекът на изкуството може да се изразява само чрез работата си. Подобни спектакли могат ли да се приемат като вашата атака към...
- Никакви атаки не правя. Атаки е имало след Октомврийската революция, когато са се чудили изкуството за какво е. Във времената, когато има социални сътресения, изкуството си намира поводи да гърми и да търси площаден рупор.
Не живеем ли в такова време?
- Не, глупости. Сега времето въобще не е такова.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. star relax
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете
