Поводът са протестите в Несебър срещу разрушаването на незаконни постройки. Сред тях и хотели. Чува се камбанен звън, развяват се черни знамена, тълпата пее “Вятър ечи, Балкан стене”... “Незаконни” е ключовата дума, законни са този път действията на изпълнителната власт! Нищо, че същата власт затваряше очи и протягаше шепи, докато се строяха тези постройки. Което пък ставаше не в петък срещу събота, а постепенно и надменно. С необясними строителни компромиси и потресаващ екстериор, ама това е друга тема.
Горкичките! От нужда били го направили...
Може и да е позакъсняла властта, но все пак проработва - къде под европейски натиск, къде от популизъм или спонтанно възникнала добра воля. В коя по-нормална държава се е чуло и видяло обаче гражданите да протестират в защита на беззаконието, че и да пеят патриотични песни!? Ставащото е изумително! Заради същото това беззаконие ЮНЕСКО вече предложи да снеме егидата си от Несебър! Ами Слънчев бряг, Поморие, всъщност цялото крайбрежие, ами язовирните чашки и така нататък...
Но дали пък да не се самоубедим, че не за печалба или от глезотия, а от нужда били го направили хората? Чак да му дожалее на човек и за “крайнонуждаещите се” деца и майки на едни висши магистрати, нали ги помните? Защо будната обществена съвест не вземе да ги включи в мащабните световни благотворителни кампании срещу недоимъка, щом нямали и се нуждаели, при това крайно? Те и без това по света само се чудят срещу какво да протестират: войната в Афганистан, тероризма, глада и бедността, расизма и ксенофобията, екологичната катастрофа и социалните несправедливости, циганските бидонвили, радиоактивните отпадъци...
Сравнението ви се вижда нелепо и гротескно? Във Франция последните мащабни протести бяха срещу пенсионната реформа. В България вълнения по същия въпрос имаше, колкото да се отбие номерът. Ами смирението, с което се посреща освобождаването на дупнишките „братя Галеви”? Направо да се запита човек: пука ли му въобще за нещо на българина, и ако да - за какво?
А, да - тези дни пред Народния театър рехава групичка от хора надигна глас срещу “триглавата ламя на монополистите” - за поносими и прозрачни цени и за качествени услуги на електро- и водоразпределителните дружества и мобилните оператори. “Хубава си, моя горо” пяха Янка Рупкина, Камелия Тодорова, С. Кацарова и Наско от БТР. Кауза не особено възвишена, но поне справедлива. Особено, ако не можеш да си вдигнеш носа по-високо от електромера...
Давещият се спасява сам...
И ако за каузите на българските протести има поне частично оправдание, на въпросите, произтичащи от тях, няма еднозначен отговор. Кои стоят отпред на барикадата и кои дърпат конците отзад? Кога се организира българинът и не е ли прекалено висок прагът му на търпение? Колко форми, освен уличния натиск, познава той? И по-важно - довежда ли се борбата докрай и колцина от тези по барикадите по някое време скришом и под сурдинка се съортачват с довчерашния опонент, за пари, облага или пост?
Вместо финал: за оцеляване, от себеуважение или за израстване - давещият се спасява сам. Съзнанието и за най-малка победа обаче дава сила да продължиш напред.
Автор: Емилиян ЛиловНЕ - НА ИМПЕРИАЛИЗМА И КОЛОНИАЛИЗМА
НЕ - НА КАПИТАЛИЗМА
НЕ - НА НИКОЛА ПЕТКОВ
НЕ - НА ТРАЙЧО КОСТОВ
НЕ - НА ЕВРОПЕИЗМА И...Т.Н.
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете