Страната ни няма посока на развитие, смята Станишев

"Ние изпитваме голямо чувство на тревога от ставащото в държавата. Страната ни няма посока на развитие, а има хаос в управлението, скандали. Живеем в страната Скандалия вече", обяви лидерът на БСП Сергей Станишев.

"Докато страните от ЕС започват да излизат от рецесията, ние сме си в сериозна рецесия и депресия и това е факт", допълни Станишев пред Дарик радио.

Той за пореден път определи бюджетната политика на правителството като пълен провал.

"Постоянно задавам въпроса къде са парите, защо ги няма в държавния бюджет. Аз знам къде са парите – те са в сивата икономика, в точене на ДДС, в контрабанда. И всички тези лаладжийски приказки как се борят с тези неща, прелитайки над някакви къщи, не се покриват с реалните факти", продължи бившият премиер.

Той определи случващото се с БАН като национално престъпление.

"Тази институция е по-стара от модерната българска държава. Тя е основана от най-видните български възрожденци. Това, което се прие в комисия от ГЕРБ е ликвидация на БАН, а тя дава 60% от научния продукт на България.

Ще бъдем сервитьорите на Европа, ако си ликвидираме науката, същият поход има към Софийския университет", категоричен бе Сергей Станишев.

Парите не правят хората по-щастливи. Тази стара истина е валидна и днес. В САЩ например броят на самоубийствата е почти толкова висок, колкото през 1900 година, въпреки че досега заплатите там са се увеличили шест пъти.

Според изследване на Ричард Истърлин от университета Южна Каролина в Лос Анджелис щастието не нараства успоредно с повишаването на доходите на една страна. Изводът е въз основа на анализ, направен в 37 държави.

Спорът се надига от дълго време насам в процъфтяващия бранш на „търговията с щастие”. Още през 1974 г. Истърлин за първи път формулира наречения на негово име парадокс, според който по-голямото благосъстояние само кратковременно повишава настроението, при условие че основните потребности от жилище, храна и работа са удовлетворени.

Само че в първата си статия по темата ученият използва данни от сравнително задоволените САЩ, където нарастването на трудовото възнаграждение по всяка вероятност не е така релевантно. Освен това

други учени стигат и до по-различни резултати

Нова студия слага край на колебанията. За пръв път икономистите вземат под внимание и 9 развиващи се страни от Азия, Африка и Латинска Америка, както и 11 източноевропейски държави, в които се извършва преход към пазарна икономика.

В продължение на близо 22 години е следен брутният вътрешен продукт на глава от населението в тези страни. Същевременно са провеждани анкети за задоволеността от живота в съответните страни. Резултатът е удивителен. Независимо дали става дума за богати или за бедни страни, за бивши комунистически или за къснокапиталистически общества, никъде удовлетвореността от живота не расте дълготрайно успоредно с икономическия растеж. В Китай, където средната заплата на глава от населението за по-малко от 10 години се е удвоила, се наблюдава дори известно неудовлетворение от живота.

Учените са на мнение, че материалните потребности трудно се съчетават с нарастването на доходите. Освен това хората не възприемат благосъстоянието си абсолютно, а непрестанно го сравняват с това на другите от своята социална среда. Всеки по-дребен милиардер например, който влиза с яхтата си в пристанището на Сен Тропе, се сблъсква с факта, че има далеч по-богати милиардери с още по-шикозни яхти от неговата.

Затова според експерти икономическата криза си има и своите добри страни

Когато портмонетата отънеят и хората си позволяват по-малко, настъпва момент на преосмисляне. По този начин мнозина разбират, че могат да живеят щастливо и без луксозни покупки.

Психологът Тал Бен Шахар от Харвард смята, че най-вероятно корените на клишето за наличието на връзка между щастие и „трупане” трябва да се търсят назад в историята на човечеството.

„Хилядолетия наред е било важно да натрупаш нещо, за да оцелееш. Този, който е натрупал най-много, има най-добри шансове да преживее следващата зима. Това сме научили от нашата история. Дори и днес човечеството функционира, следвайки този модел. Всеки мисли както преди ­ трябва да имам все повече и повече, тогава моето съществувание и моето щастие са гарантирани”, казва психологът.

Лара Екнин, която е доктор по психология в университета „Бритиш Кълъмбия”, обаче разглежда проблема от друг ъгъл. Тя твърди, че парите и придобивките може да направят хората по-щастливи, ако са свързани със социални ангажименти ­ например социални контакти. Много изследвания потвърждават, че те правят хората по-щастливи от парите. Дори в университета „Бритиш Кълъмбия” е бил направен експеримент, като студентите са получили по 20 долара. Младежите, които са похарчили парите за себе си, са били по-малко щастливи от тези, които са доставили радост на други.

Когато датчаните например говорят за феномена щастие, винаги споменават самоопределението си в професията и живота. Според многото проведени социологически проучвания

датчаните са най-щастливият народ в

53 процента от германците се чувстват по-добре в личния си живот, ако са оставили зад гърба си успешен работен ден. А едва всеки пети е в състояние да дели стриктно служебния от личния си живот. Само на малцина германци се удава да делят работата и личния живот. А ако трудовият ден е минал както трябва, вече нищо не пречи на прекарването на една спокойна и приятна вечер. Според половината участници в проучването на специализирания сайт за кариери „Монстер” успешният работен ден се отразява положително на отношенията им с партньора. При 27 на сто само особено тежките дни оказват влияние в личния живот. 20 процента от запитаните твърдят, че могат да делят служебното от личното. По сходен начин стоят нещата и при австрийците - според половината анкетирани съществува очевидна връзка между успешния работен ден и партньорските отношения. При 36 на сто единствено особено неприятните дни водят до смущения в спокойствието. И само 16 процента са тези, които могат да разделят трудовото ежедневие от личния живот. В Швейцария също са регистрирани сходни показатели.

Ще го публикувате ли?

Мисля, че хората не се раждат еднакви. На всекиго Господ вдъхва талант, и всеки има задължението да реализира таланта си в земният си път. Ако Бог е предвидил за нас да бъдем слугите на Европа - няма проблем да бъдем щастливи като такива. Но ако Бог ни е създал да летим а ние изберем да пълзим не мисля че някога ще се омиротворим, а без омиротворение щастието е невъзможно. Бог дава възможност на всеки от талантите да се реализира. Но човек сам избира дали ще изпълни волята Божия или ще се провали като не следва пътя си - независимо дали се самообвинява или обвинява другите и обстоятелствата за провала си. В този смисъл ако са нужни пари за да се сбъдне таланта - ще се намерят. А който пречи на друг човек да следва пътя, за който Бог го е предопределил поема тежък кръст и грях. Посегателството на пътя на науката е такъв грях.