всяка добра идея е национална ценност.

търси се отговор на въпроса - има ли ЗАЕДНО?
прагматично или идеалистично в същността си е - заедно ли сме? И докато някои са по заедно от други - няма национална идея, няма консенсус и съответно - няма мир за България.

След формално и неформално управление на българските комунисти - вижда се, че тук трева не никне.
Само диво, балканско и нецивилизовано варварство,
но кажи ми, в коя страна комунистите на са били диваци и варвари?

не мисля че обединени около идеята за формата - каквато се явява всяка прагматична идея и без постигнат консенсус около съдържанието на това, което ще наричаме България има смисъл да търсим път. формата и съдържанието не са ли във хармония няма смисъл. при нас робуването на оцеляването има дълбок корен - още от преклонението пред Тангра сме избивали инакомислещите и талантливите си чада, като с обезличаването и превръщането ни в маса сме ставали ударна мощ - подобно на хуните. е, Партията - октопод със хамелеонни отенъци не е нищо повече освен хунско образувание. Еволюция от варварския светоглед? единствено и само по пътя на смирението и християнството. православието е нашият шанс да оцелеем като нация, за да се освободим от нагона си за жертвоприношения. за съжаление комунизмът наистина умопомрачи душата на народа и след Козият рог освен изнасилвания друго като че ли не ни носи вдъхновение...знаем как свършва разказа, знаем ефекта от филма но ако първият акт на насилие беше от външен насилник - да не забравяме че вторият си беше домашен. опасни са тези бързеи и трудно без прошката и смирението ще превъзмогнем самоосъждането и нагона за жертвоприношение.