Иво Инджев Позиция Да Дали един блог е медия или не зависи от неговото качество. Критериите за качеството са на първо място блогът да е цитиран от други медии и да се посещава. Към тях, разбира се, спадат и журналистическите стандарти – в противен случай блогът няма да бъде четен. Кой посетител би влязъл да чете нещо, което го подвежда? Спазването на стандартите е част от двустранния процес читател-автор. Авторът трябва да заслужи доверието на своите читатели.
 
Ако качеството на текста е такова каквото трябва да бъде, ако авторът привлича интерес със сериозността на своите текстове, а не с някакви бомбастични измислици или други примамки, тогава не виждам проблем в това блогът да бъде обявен за медия. В много случаи той дори се оказва по-добрата медия – по простата причина, че в него има стопроцентова свобода.
 
На първо място блоговете са алтернатива. Алтернатива са, защото има ниша и е очевидно, че запълват една празнота в българската публичност заради липсата на свобода на говоренето. Често в българската журналистика отсъстват цели теми в редакционната част, разследванията и най-вече в публицистиката заради съобразяването с т.нар. корпоративен интерес.  
Ако трябва да направя още едно обобщение, блоговете са вид публицистика. И тук попада и въпросът за субективността на блоговете и журналистическия стандарт за отразяване на всички гледни точки. В публицистиката е важно личното мнение на автора – то може да е погрешно, задължително е дори да не се споделя от всички. Една от болестите на българската журналистика е, че има много кандидати да се харесат на всички и ако може, с един текст да не настъпят ничии интереси – под предлог, че отразяват всички гледни точки. Има едно задължително "но" някъде по средата на всеки текст, само за да докажем колко сме неутрални. Всъщност истинската публицистика е авторска позиция, която се извоюва с години. Не може да се събудиш днес и да грабнеш веднага доверието на публиката. Често публицистите биват критикувани за това, че са пристрастни. Да, гледната точка е пристрастна. Но хората имат избор и сами решават какво да четат. И точно блогвете предоставят тази възможност в най-чистия й вид. Публицистиката в България се оказа едно доста неблагодарно занимание заради влиянието на корпоративните интереси. И това беше забелязано от публиката, която наказва медиите, които я лишават от възможността да се запонае с гледната точка на автора.
 
Самата дискусия около изборния кодекс и евентуалната регулация на онлайн медиите показва, че властта признава, че има влиятелни медии в интернет. В момента властта търси благовиден предлог да "респектира" единствения сектор от медийното пространство, който се изплъзва от официозен натиск (ако не и контрол в много случаи). В блога си иронизирах, че съм признателен най-после да бъда признат за "медия" сам по себе си. Защото блогът е плод на лично усилие. Да му се присъди статут на медия, равноправна (макар и в "страданието" под гнета на сплашващите методи на властта) е нещо като победа в борбата за място под прожекторите на общественото мнение, върху което тази форма на комуниказция има влияние.   Блоговете отдавна са спечелили голямо влияние в други страни, например в САЩ. С авторитетите там се съобразяват. У нас, доколкото авторитетите ги има, ги смятат за досадни мухи и едва сега вадят мухобийката. Но са закъснели по отношение на напъните да сплашват свободното писане в интернет.

Да блоговете са медии , но НЕ за тях не важат журналистическите стандарти ! Блоговете са модерната форма на изразяване на мнение и на споделяне на информация (такива каквито бяха форумите- те и още са) , Блоговете са "информационните агенции" на 21 век , защото информацията като цяло и начина на представянето и , са се променили ....

До коментар от "ямболия":

Да, но не можеш да ги наречеш информационни агенции, защото реално не са такива. Те са трибуни разпръснати на площад, на които самото общество се качва и говори, а не посредници между създаващите новини и консуматорите, каквито са реално медиите сега. Важно е да си изясним дефинициите и затова започнах така.

До коментар от "Боян Юруков":
Интересно и точно е вашето сравнение с трибуните на площада, където хората говорят.
Почти бях тръгнал да цъкна че блоговете са медии, но засега ще се въздържа и ще проследя дискусията.
Като споменахте за изяснавяне на дефинициите бих искал пак да напомня, че информацията по своята природа е субективна.
Няма такова нещо като "обективна" информация, освен ако не си представяме че тя изтича от обектива на камерата. Навремето за това държаха много в СУ в първите курсове.
Като се замисля, всъщност от блоговете много рядко се получава информация в класическия смисъл на понятието (тук също се налага уточнение на понятието), а в повечето случаи интерпретации, разяснения, прогнози и гледни точки на блогърите и логически връзки обясняващи случващото се около нас според тях.
Бях подочул че някой от сегашните нашенски политици се кани да сложи някакъв вид законодателен контрол над блогосферата в изборния Кодекс, но ми се стори толкова глупаво, че го пуснах край ушите си.
Ко се отнася до "журналистическите стандарти", считам че това е понятие от миналия век и такова нещо нито у нас, нито по света е въможно да съществува в сегашните постиндустриални времена.

Медиите трябва да имат качеството на информатори с проверена и сигурна информация, а не изразяване на мнение на определени лица, което може да доведе до манипулация и подвеждане на масата народ.
Медиите трябва да спазват правилата който да им дадени докато блогъра не зависи от нищо и според мен не трябва той да е регулиран.
Блогът не е място от което може със сигурност да се информираме за каква и да е тема без да имаме резерва към написаното, незнаем от къде е информацията, извора, целта за която се пише.
Ако вземем блоговете да ги смятаме за медии тогава форумите, Facebook & Twetter, имат по-силно влияние, голяма маса на народ и скорост на размяна на инфо. Въпроса е колко тази информация е издръжлива

Блоговете НЕ са медии. Мнението на автора може да бъде твърде субективно, а позицията му по дадена тема да не бъде предварително проучена.
Блогърите не са журналисти ( изключвам тези, които са завършили журналистика или са практикуващи такива ). Няма журналистическа етика, изобщо няма бранш - всеки блогър е сам за себе си.

Някои терминологични уточнения и моето мнение.

1. Медиа или Медия (media) не е българска дума и не означава, това, за което и тук е използвано. Едно от значенията на латински е физически носител на информация. Прякото се използва в изкуството и комуникацията - медия е хартията, CD, DVD и т.н.

2. От своя страна Mass Media е само едно от словообразуванията. В България, с навлизането на чуждици, се появи Масмедии, което е по-правилно, а пък Медии е съкратената му, но доста неточна версия. Така или иначе, буквалния превод на Масмедии е Средства за масова информация.

3. Масмедиите или още средствата за масова информация е термин, който е използван да означи като клас частта от медията специфично обърната към широката аудитория. Терминът масмедия е въведен в употреба през 20-те години на XX-ти век с откриването на националните радиомрежи и излизането на многотиражните вестници и списания. Основната черта на масмедиите е именно широката аудитория до която достигат а такъв е случаят и с блоговете в интернет или поне по-популярните блогове.

4. Много от професионалните журналисти също имат блогове в които публикуват статии и коментари които по нищо не се различават като качество, стил и начин на писане от статиите и коментарите във вестниците, телевизията, радиото и т.н. (определено качеството и стила на писане в блоговете не е определящ в тази дискусия)

Както и да го погледнем блоговете са си масмедия, но това не означава, че трябва да се налага някаква регулация, най-малкото поради технически причини (всеки може да си регистрира анонимен блог под чуждо име или псевдоним и тогава регулацията е невъзможна).

Чак сега прочетох тезата на Инджев. Според нея "медия" е знак за качество и ако един блог е качествен (т.е. можем да му вярваме), той е медия. Което са глупости. Например на Далай Лама можем да вярваме повече, отколкото на вестник Шок, въпреки че Далай Лама не е медия, а вестник Шок е. Да продължим със сравненията - ако един блог с рецепти е качествен, медия ли е - или готварска книга? Медия ли е блог с качествени снимки на голи пички? А блог с качествени клипове на котки в комични ситуации?

Да погледнем и от обратната страна: ако критерият качество беше определящ, престава ли един вестник да бъде медия, когато публикува хороскопи и съвети срещу уроки?

_____

Блоговете не са медии, а хора. Дали ще напишеш "Гоце има трипер" в блога си или на стената на блока, или ще го извикаш на площада няма значение - това действие представлява единствено теб като индивидуално човешко същество.

Но въпросът дали блоговете са медии е йезуитски поставен за да измести вниманието от по-важния въпрос - трябва ли да бъдат регулирани. Не трябва. Свободата на словото не може да бъде ограничавана. Точка.

Значи "медия" значи посредник, канал за комуникация.
Понятието масова медия или "масмедия" е от миналия век когато каналите за комуникация са били ограничени и отразяването на случващото се около нас е стигало до огромни маси хора по няколко канала, почти винаги контролирани от политическата или икономическата власт.Какво би станало ако в зората на радиоразпръскването в началото на 20-ти век всеки би имал възможност и право да си направи радиопредавател? Ами Хитлер никога нямаше да вземе властта и Втората Световна нямаше да се случи.За медията като субективен посредник по дефиниция:Ако вие присъствате на катастрофа получавате лично някаква представа за случилото се. Тук няма посредник, но вашата представа пак е ограничена и непълна - не знаете дали някой от участниците е употребил алкохол, прилошало му е или се е счупил чарк по возилото.Ако научите за катастрофата и допълнителни обстоятелства по нея от телевизора, радиото или блог в интернет тогва вие ползвате медия и в този случай блогърът играе ролята на медия (посредник) при отразяването на събитието.Ако, обаче блогът създава новини - това може да бъдат икономически, политически или метеорологицни прогнози, арт или както квартална клюкарка просто си измисля, то тогава той не е медия (посредник), а източник. Медията в случая е Интернет. Значи е налице двойнственост. Отделен блогър би могъл да бъде медия и източник в различни ситуации.Кво става с "масмедиите" на сегашните времена?Нищо не става - изчезват.Индивидът има правото да си подбира каналате и поне засега не е измислена технология която да го ограничи.Забраните не вършат работа, защото забраненият плод е най-сладък.Благодарение на многото канали на информация, обществото се дефрагментира и след достатъчен период на време може би ще сме свидетели на общество изградено от групи с коренно различни ценностни системи, някои дори антагонистични. Това ще бъдат отделни светове, които ще стигат дори до конфликти в определени допирни точки.