Атентатите от 11 септември в Ню Йорк нанесоха огромни поражения върху американската психика и система.

9 г. след атентатите от 11 септември сигурно никой не се съмнява, че "Ал Кайда" не е чак такава смъртоносна заплаха. След онзи трагичен ден през 2001 г., след като правителствата навсякъде по света започнаха да предприемат сериозни контрамерки, терористичната мрежа на Осама бин Ладен вече не е в състояние да осъществи голямо нападение върху значими мишени в САЩ и Европа. Тя успя да вдъхнови няколко значително по-ограничени по мащаб атаки от местни джихадисти, но не може да осъществи сама нито една. Днес на "Ал Кайда" не й остава друго, освен да се надява, че ще намери отчаян младеж, който се е радикализирал по интернет, и ще го обучи да натъпче експлозив в бельото си.

Не омаловажавам намеренията на "Ал Кайда", които са варварски. Поставям под въпрос възможностите й. Във всички неотдавнашни конфликти САЩ бяха прави за злите намерения на врага, но прекалено много преувеличаваха мощта му. През 80-те години смятахме, че Съветският съюз разширява мощта и влиянието си в момент, когато той бе на прага на икономически и политически банкрут. През 90-те г. бяхме сигурни, че Саддам Хюсеин има ядрен арсенал. Всъщност, заводите му едва можеха да произвеждат сапун.

Но този път грешката е далеч по-вредна. 11 септември бе шок за американската психика и за американската система. И в резултат на това ние прекалихме в реакцията си. В изключително значимото разследване "Свръхсекретна Америка" на в. "Вашингтон пост" Дана Прийст и Уилям Аркин посветиха 2 г. в събиране на информация как 11 септември наистина промени Америка.

Ето някои основни факти. След 11 септември 2001 г. американското правителство е създало или преструктурирало поне 263 организации, които да отговарят за воденето на различни аспекти от войната срещу тероризма. Средствата, харчени от разузнаването, са нараснали с 250 на сто - до 75 млрд. долара. Това е повече, отколкото харчи общо останалият свят. 33 нови административни комплекса са построени само за бюрокрацията на разузнаването върху площ, равняваща се на 22 Конгреса на САЩ или на 3 Пентагона. На няколко километра югоизточно от Белия дом се строи най-големият правителствен обект за последните 50 г. на стойност 3.4 млрд. долара. В него ще се настани най-голямата бюрокрация след Пентагона и Министерството на ветераните - Министерството за вътрешна сигурност, в което работят 230 000 души.

Тази нова система произвежда 50 000 доклада годишно - по 136 на ден!, което разбира се означава, че много малко от тях въобще биват прочитани. Високопоставени служители, които са ги чели, ги описват като доста банални. "Много такива могат да бъдат съставени за около час с помощта на "Гугъл", сподели с мен един от тези хора. 51 отделни бюрократични служби в 15 щата следят паричните потоци от и към терористичните организации и почти не обменят информация помежду си.

Около 30 000 души в момента са наети на работа изключително с цел да подслушват телефонните разговори и другите комуникации в САЩ. И въпреки това никой в армията не забеляза, че майор Нидал Малик Хасан отправя поредица от странни заплахи в армейския медицински център "Уолтър Рийд", където служи. Бащата на нигерийския "коледен терорист" докладва в американското посолство за радикалните възгледи на сина си. Но тревогите, които той споделя, така и не достигат до правилните хора в този огромен апарат по сигурността. Атентатът се провали единствено заради некомпетентността на атентатора и благодарение на неколцина наблюдатели пътници в самолета.

Такива грешки може и да имат извинение. Но появата на държавата на националната сигурност бе свързана с огромно разрастване на правомощията на правителството, които вече засягат всеки аспект на американския живот, дори и когато изобщо не става дума за защита от тероризъм. Най-потресаващото нещо в покъртителната книга "Зейтун" на Дейв Егърс е, че най-бързата реакция на федералното правителство на урагана "Катрина", опустошил Ню Орлийнс, е създаването само за броени дни на затвор от типа на Гуантанамо, в който 1200 американски граждани са задържани накуп и лишени с месеци от конституционните си права - звучи като откъс от роман на Кафка.

В миналото американското правителство се мобилизираше за война, поемаше извънредни пълномощия и понякога дори злоупотребяваше с власт, но все пак след края на войната се демобилизираше. Но това е война без край. Кога ще обявим победа? И кога ще дойде краят на извънредните пълномощия?

Консерваторите се тревожат от нарастващата власт на държавата. Със сигурност тази узурпация е по-тревожна от няколко федерални програми за стимулиране на икономиката. Когато Джеймс Мадисън разсъждава по тези въпроси, стига до следното заключение: "От всички врагове на обществената свобода войната вероятно е най-страховитата, защото приема и развива бацилите на всички останали... Освен това по време на война се разширяват пълномощията на изпълнителната власт и всички средства за прелъстяване на умовете се обединяват с тези за подчинение на хората. Нито една нация не може да запази свободата си при продължителна война".

Ураганът "Катрина", който опустоши Ню Орлийнс, показа, че единствената бърза реакция на правителството е да построи затвор, в който да въдвори над 1000 души. Щетите и мерките за справянето с последиците от бедствието остават и до днес на заден план.