Казват, че по Коледа е времето, когато хората си правят равносметки. Вероятно от това песимистите изпадат в депресии, а оптимистите се зареждат с енергии за поредното очакване на чудесата, които биха могли да им се случат. Всякакви възможни статистици и агенции по това време на годината започват бесни надпревари да измерват в количества доверие, свършена работа, постигнати резултати и т.н.

Как и за кого обаче през едногодишния изтекъл период работиха двете най-важни институции в държавата - парламентът и Министерският съвет. Смятам, че най-важният критерий за тази оценка е дали тези две ведомства направиха бита ни по нормален, по-лек и съпоставим с този на събратята ни от страните в ЕС.

Безсмислено е да цитираме справките, които ни заливат от началото на седмицата, че 41-вото Народно събрание било приело 167 закона, 121 решения и една декларация. Ами това им е работата на драгите депутати и не е никакво геройство да ни облъчват с подобни кухи статистики. Много по-важно е, че ако питате хората, ползващи градския транспорт например, какво помнят от парламентарните заседания, ще ви залеят с критики и разкази за своите неволи и несгоди.

Най-вече за ниските заплати и пенсии, които за повечето българи не са помръднали отпреди година. На тези хора хич не им пука за хвалбите на премиера и неговия най-близък приятел Цветан Цветанов, които постоянно ни демонстрират колко много сами си се харесват. За гражданите е далеч по-важно, че с ланшните си заплати днес трудно могат да си купят стоките, които са си пазарували преди година.

Според специалистите това се дължало на инфлацията, която лапала 5 на сто от средствата, предназначени за купуване днес. Или, просто казано, сега можете да си купите по-малко неща със заплатата си, независимо дали сте пенсионер, чиновник в държавния и общинския сектор или пък работите в частния бизнес. На фона на тази всеобща немотия в държавата, дирижираният от правителството Национален статистически институт ни залива с някакви небивалици, на които никой нормален човек не вярва. Затова и днес е актуален онзи виц от близкото минало, който си разказваха всички студенти, учили „Статистика”.

Те мило наричаха своя профил „Стъкмистика”. Та тези любезни чиновници на държавни заплати преди време огласиха нелепицата, че средната работна заплата в частните дружества била нараснала с близо 12% за година?! Това е най-тлъстата лъжа на въпросния т.нар. институт, която успяха да сътворят през 2010 г. Но нека да сме оптимисти - може пък през идната година тази тяхна прогноза наистина да се случи. Засега обаче народните избраници от мнозинството, барабар със синдикатите и министерските служители, наложиха своето виждане за по-високи пенсионни вноски.

В резултат малцинството от работещи българи догодина ще трябва да се сбогува с доста прилична сума от изработеното - по 1,8 пункта ще нарасне осигурителната тежест. Отделно трябва да се навакса и за осигурителните прагове. И това няма да е за сметка на никой друг освен на работещите. Които впрочем занапред според приетите от НС тази година нормативи ще имат високата чест да се трудят до последен дъх.

Докато работят неуморно, за разнообразие ще имат правото и да гласуват като стадо. За стадо. Не мажоритарно, не за личности, както според моето скромно мнение подобава на разумни хора в 21 век. Но мнозинството иска и реши друго. И докато се дърляха с опозицията, от която впрочем нищо не зависи, в някои източни селища започна масово преселение и пререгистрация на разни дистанционно управляеми поданици на републиката.

Толкова за ползата от ремонта на изборния кодекс. За огромно съжаление се оказа, че ние, българите, ще продължим да гласуваме само за верни партийни протежета. Не ни остава друго освен да се молим в дългите листи партиите да подредят чат-пат и можещи, и знаещи хора. За да не се срамуваме, когато ни натресат някакви кадри като Лъчезар Иванов или Калина Илиева примерно. Въпреки че, честно казано, когато преди дни прочетох, че вътрешният министър Цветан Цветанов бил „политик на годината”, се замислих, че няма да е чудно, ако скоро ексшефката на фонд "Земеделие" бъде номинирана за "майка на годината" или поне „мениджър на годината”. Вече знаете защо.

Все пак живеем в държавата на парадоксите. Нали тук се оказа, че от години бедняци всъщност по документи са милионери, без да знаят за това. И на тяхно име са регистрирани доскоро печеливши фирми, които сега се пукат като сапунени мехури. Трудно може да се намери оправдание за подобни идиотизми. Просто защото те никога не се случват без покровителството и знанието на онези, които поетапно пращаме във властта с гласовете си на всички следващи избори.

В началото на отиващата си година беше предложено от МС и гласувано от НС да се вдигне акцизът на цигарите. Честно казано, и досега не мога да разбера с каква надежда. Но пък това начинание стана хит на годината. До днес няма читав отговор на въпроса къде отиват парите от контрабандата, която скочи до небесата след гласуваното и наложено партийно правителствено решение. Ясно е само, че МВР и Агенция „Митници” се хванаха гуша за гуша. И подозрителните твърдят, че било заради парсата от контрабандата. За редовия потребител обаче остана само неудобството да избере как да се трови - с контрабандни ментета или с обложени и скъпи папироси.

От години е ясно, че фантазията на управниците по нашите земи не стига по-далеч от това да се пълни бюджетът само и единствено с данъци, такси и налози. Но се оказа, че понякога и за това фантазията им не работи достатъчно капацитетно. Пример е т.нар. данък колиба. След като мнозинството в НС и експертите на Симеон Дянков не успяха да прокарат „пъклените” си идеи за налог върху луксозните имоти, решиха пак да дерат кожите на безропотните бедняци. Уж ГЕРБ дойде със заявки за нова политика, а се оказа, че повтарят старите порочни практики да товарят с облагане предимно и най-вече съвестните и редови платци към бюджета.

Така въведоха облагане на всеки имот, струващ 1000 лв., като "любезно" прехвърлиха отговорностите за това на общинските власти. Промилите скочиха двойно спрямо сегашните и натегачи финансисти, каквито най-много има в столицата, веднага предложиха ново зониране на кварталите. Разбира се, с цел да прилапат повече пари от по-високо облагане. В резултат на този напън се оказа, че обитаващите панелки в далеч не престижни квартали като „Дружба 2” или „Банишора” в столицата ставали жители на "разширен център" или някаква подобна административна дивотия.

Спирам се на жилищата, защото е знайно, че домът за всеки българин е свещен. И това най-добре го знае заместникът на премиера Цветан Цветанов. Иначе поскъпвания, направени по гореописания начин, през изтеклата година имаше в още много други сфери. Но няма как да се поберат в една публикация. Тук разказах само няколко от случаите, и то не с цел да помрачавам коледното настроение на управата. Даже ще спомена, че оценявам откровеното намерение на премиера да контролира и въздава справедливост по свой начин. Особено за някои от омаскарилите се негови протежета.

В това число не е близкият му съратник и вицепремиер Цветанов. Сигурна съм обаче, че са малцина онези, които биха отрекли качествата и усилията на строителния министър Росен Плевнелиев, както и на колегата му Трайчо Трайков. В техните ресори резултатите вече са най-видими и налице. Те, разбира се, много рядко оглавяват напомпаните класации по рейтинги. Накрая ми се иска да завърша оптимистично и предпразнично. И да предложа на монолитната власт от ГЕРБ да спре постоянно да пъха прът в колелата на средния и малкия бизнес.

Също така може да пробват да престанат да наливат пара в локомотива на държавните структури за сметка на частните фирми. Тогава може би ще повярваме, че от МС и НС работят на ползу роду и че те биха могли са нашите мъдри влъхви. Помните ли, като онези, за които О"Хенри написа в прекрасния си разказ "Даровете на влъхвите". Който според мен е най-красивият коледен подарък - "винаги и навред".

Строителният министър Росен Плевнелиев зарадва премиера през изтеклата година с мащабни градежи по три магистрали.