Необходими са технологични подобрения във фракинга, преди да се извършва експлоатация в Европа и по принцип извън Северна Америка

Не може да се отрече фактът, че посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик е деен и невероятно упорит в защитата на интересите на американските компании и в частност тези на Chevron в стремежа й да разработва находища на шистов газ у нас по метода на хидравличното разбиване. И така трябва, защото именно такава е ролята на съвременния дипломат! Надяваме се, че новите посланици на външно ще се поучат от неговата активност.
На 18 януари по Нова телевизия посланикът се опита да лобира за последно: „По-добрият вариант за България е да се въведат строги регулации при проучванията.“ Посланикът вероятно неслучайно подхвърли темата за регулацията, тъй като много добре знае, че регулаторните органи или ги няма, или имат пропуски в работата си (“Каолин“, „Дънди“). А освен това той не отговори на въпрос на водещия защо да вярваме на Chevron, която е платила милиарди долари глоба на Еквадор и е нанесла щети за десетилетия напред. „Сблъскват се и с проблеми, но имат и успешно разработване“, каза посланикът, като остави избора на българските власти.
Хубавото в случая е, че премиерът Бойко Борисов зае твърда позиция срещу метода на хидравличното разбиване при добива на шистов газ. Позиция, която е защитил и при визитата на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън на 5 февруари. Но именно тогава бе съобщено, че съвсем скоро Вашингтон изпраща у нас водещия си специалист по шистов газ Ричард Морнингстар. Недоумяваме само защо той досега не е посетил канадската провинция Квебек, където също действа мораториум, и да ги убеди в ползата и пълната безвредност на фракинга?

Адвокатите на хидравличното разбиване

Защитата на американските интереси и в частност тези на Chevron от посланик Джеймс Уорлик е логична, както казахме, защото това е и основната цел на всяка чуждестранна мисия. По-малко известен обаче е фактът, че пътищата на компанията и на Джеймс Уорлик се доближават още в периода, преди той да започне работа в Държавния департамент. Уорлик е бил заместник-представител на американската Фондация за Азия във Филипините например. А сред спонсорите на фондацията наред с други мегакорпорации фигурира и Chevron, която е подпомогнала 10 нейни проекта, включително във Филипините и Бангладеш. Впрочем Уорлик е бил в Манила не само като служител на фондацията – две от ранните му дипломатически назначения са именно във Филипините и в Бангладеш, както е записано в официалната му биография.
Сред българските адвокати на хидравличното разбиване нашумя името на проф. Кристалина Стойкова, научен секретар на Геологическия институт към БАН, която надълго и нашироко неотдавна обясни „вредата“ от наложения мораториум и ползата от фракинга в интервю за в. „Капитал“. Между 1993 и 1996 г. тя е била консултант по микропалеонтология на Texaco и British gas при сондажите им в Черно море. Както е известно, по-късно Texaco бе придобита от Chevron и вече е част от нея. Стойкова впрочем отбелязва в интервюто, че не била платен агент на Chevron, както твърдят еколозите, защото парите за консултантската й дейност са били платени на БАН...

Какво говорят фактите?

Защитниците на определено спорната технология стигат дотам да твърдят, че техните противници са яростни врагове на Америка. Тази смешна идеологизация би трябвало да вкара във въпросната категория българското правителство и Народното събрание например, защото са наложили мораториума.
Но как би трябвало да се тълкува изявлението на Паал Кибсгаард, главен оперативен директор на американската корпорация Schlumberger Ltd., от края на февруари миналата година, малко преди да стане главен изпълнителен директор на тази най-голяма компания в света за сондажи и втората по големина в производството на машини за хидравличното разбиване при търсенето на шистов газ? „Убедени сме, че установеният в Северна Америка подход на бруталната сила няма да бъде практичен в други страни, независимо дали става дума за финансови или оперативни критерии“, заявява той. Според „Дау Джоунс“, която цитира думите му пред аналитици на Schlumberger в Кеймбридж, щата Масачузетс, Кибсгаард е заявил, че са необходими технологични подобрения във фракинга, преди да се извършва експлоатация в Европа и по принцип извън Северна Америка.
По-категорично не може и да се каже. Впрочем тези негови думи предизвикаха негативна реакция в САЩ, защото излиза, че страната е опитно зайче за технолозите на компанията.

Кои страни са против?

Всъщност дори в САЩ технологията не навсякъде е разрешена поради универсалните съображения за околната среда, сред които е отравянето на подпочвената вода с химикали, използвани при фракинга. А САЩ са с втори по големина залежи на шистов газ в света след Китай. Регулацията е на щатско ниво и в няколко щата действа забрана за фракинг, макар и временна. Последният от тях е Ню Джърси с 1-годишна забрана. През 2010 г. мораториум беше наложен и в Ню Йорк, но по-късно той бе отменен от губернатора Андрю Куомо. В момента се изчаква всеобхватен анализ на американската Агенция за защита на околната среда (ЕПА) за вредите и ползите от фракинга, който трябва да е готов до края на годината.
В съседна Канада провинциите също са автономни във вземането на решение по този въпрос. Засега забрана има само в Квебек, но според най-нови проучвания на общественото мнение 62% от населението на Канада искат мораториум върху технологията.
В Австралия подобна забрана действа в щата Нов Южен Уелс.
Франция първа в Европа наложи миналата пролет мораториум върху фракинга, въпреки че има голям потенциал в добива на нефт и газ от шисти. Пресслужбата на министър Ерик Бесон, отговарящ за индустрията и енергетиката, съобщи следното в отговор на запитване от в. „Класа“ за мотивите за мораториума: „Отнехме 3 от общо дадени 64 разрешителни, защото те се основаваха на технологията за хидравлично разбиване, която е потенциално опасна за околната среда. Индустриите трябва днес да използват алтернативни технологии, изцяло опазващи околната среда. Сега работим и върху реформа на закона за миннодобива. Целта е собствениците на терени и местните общности да получават значително по-голямо възнаграждение от експлоатацията на техните терени на дълбочина.“
- Парламентът на Северна Ирландия, която е част от Обединеното кралство, гласува на 7 декември 2011 г. мораториум върху фракинга, докато не бъде направено проучване за въздействието върху околната среда.

---

Великобритания замрази проучванията

---

Миналата година британското правителство замрази проучванията на мултинационалната компания Quadrilla, след като бе открита връзка между нейните сондажи и серия от 50 сравнително слаби земетресения край Блекпул. В момента еколози, специалисти и политици водят разгорещен дебат дали е необходим мораториум върху фракинга, какъвто бе наложен във Франция и България, също давана за пример. Опозицията е възмутена, че консервативното правителство на Дейвид Камерън и Ник Клег дори не се е обърнало към Агенцията по екология за мнение във връзка със земетресенията и замърсяването на подпочвените води с химикали.
В кратко интервю за в. „Класа“ лейбъристкият депутат в Камарата на общините и енергиен министър в сянка Том Грейтрекс коментира ситуацията.

---

Том Грейтрекс, енергиен министър в сянка от Лейбъристката партия: Искаме кабинетът да започне цялостно проучване

---

 - Кои са защитниците и критиците на фракинга във Великобритания? Може ли да се каже, че разделението е между Консервативната и Лейбъристката партия?
 - Във Великобритания няма консенсус за фракинга на шистовия газ и сегашният дебат по въпроса е доста поляризиран. Някои твърдят, че продукцията на шистов газ ще революционизира методите, по които страната задоволява енергийните си нужди. Много екологични организации обаче тотално се противопоставят на фракинга, разглеждайки го като вредна дейност за околната среда и отклонение от преследването на целта за нисковъглеродно енергийно производство. Ясно е, че потенциалните ползи и вреди от фракинга изискват цялостно проучване. Лейбъристката партия в момента оказва натиск върху правителството да се откаже от самодоволния си подход и да започне такова проучване.

 - Серията слаби земетресения край Блекпул миналата година бяха свързани с фракинга. Взет ли бе сериозно под внимание от кабинета този извод?
 - Миналогодишните трусове там са очевидно доказателство, че освен цялостно проучване за потенциала на шистовия газ и ползите от сондажите е необходимо и пълно проучване за потенциалната вреда от фракинга. За съжаление правителството възприе небрежен подход по въпроса за нови разследвания на фракинга. Крайно необходимо е енергийните министри да се заемат напълно сериозно с въпроса.

 - Очаква ли Лейбъристката партия мораториумът върху проучванията за шистов газ да бъде в крайна сметка наложен?
 - Оценките за залежите на шистов газ в Обединеното кралство се различават, но показват значителен потенциал, достоен за обсъждане. По-нататъшните дейности, свързани с фракинга, могат да продължат само след крайно наложителното проучване от правителството и регулаторните агенции на ползите и рисковете. В Република Ирландия, подобно на Великобритания, в момента се води активна кампания срещу фракинга. В отделни германски провинции, например в Северен Рейн–Вестфалия, хидравличното разбиване при търсенето на шистов газ също е забранено. Подобно законодателство бе въведено и в швейцарски кантони като Фрибург през април миналата година.

 - Какво е положението в Полша, най-ревностния европейски защитник на фракинга?
 - Страната, която бе заобиколена от руско-германския „Северен поток“, разчита на оценките за залежи от 187 трилиона кубически метра шистов газ. Раздадени бяха над 100 разрешителни за сондажи и хидравличното сондиране започна. На 31 януари тази година обаче Exxon Mobil, най-голямата енергийна компания в света по пазарна капитализация, призна, че първите й два шистови кладенеца в Полша са дали, противно на очакванията, недостатъчни количества газ, за да оправдаят търговската експлоатация.
Нищо, разбиването ще продължи до пълен успех. И територията й ще се покрие с нови къртичини.

екип на в. Класа

Нищо лично по въпроса за земетресенията и шистовия газ. Ето един линк, по който може да се направи блестяща съпоставка между писаното от разни експерти и количеството земетресения в добивни райони. Не само за шистов газ. Изобщо за добивни райони. Моля, обърни внимание на района на Плоещ, където се добива нефт по метода фракинг. И то от много време. Извинявай, пропуснал съм линка. http://ndc.geophys.bas.bg/