Еманюел Муние разяснява че комуникация, в която се стремим, изоставяйки себе си, да се разтворим напълно в другия не означава да го разберем Това противоречи на смисъла на човешката любов, където естественото ни желание е да се слеем с любимият човек.
всъщност има ли диалог ако има сливане /т.е. еднаквост на мисленето/?
възможен ли е диалогът в предварително очертана матрица /т.е. под натиск и принуда/?

Първичният опит на човека не е отчуждение и пълна самота а напротив - опит в общуването -  първичният опит е откриване на пътя към другия, към различаващите се хора. Първото съприкосновение е с майката, в чието тяло зрее новият живот.
Усещането за общност и единност - не ни ли дават това семейството,  училището,  професионалната ни общност,  родината....      корени и духовни традиции, близост и език, опозната територия...
разбирането на Аза минава през разбирането на Ти, както нациите разбират себе си в общуването с други нации. ... И пак всичко опира до любовта. Сред многобройните форми на човешката комуникация висше място заема любовта към ближния.
"Обичай ближния си като себе си." което дефинира поне още три неща: наличие на себе си. познаване на себе си. обичане на себе си.