Статията показва пълната незапознатост на автора и с изворовия материал и предоверяване на писаниците на сегашната "православна" църква, която няма нищо общо със старата православна българска църква. Нямам нито времето, нито желанието да давам сдъвкано всичко, но не мога да не отбележа фрапиращите грешки.
1. Константин не е покръстен през 315 година. Константин е кръстен едва на смъртния си одър. Кръстен е - доколкото си спомням - от Евдокий Антиохийски, арианин, и е приел арианската вяра, която е познавал и покровителствал през целия си живот;
2. Миланският едикт не дава статут на държавна религия на християнството, а само го узаконява, прави го свободно изповядвана религия в империята. На Константин и през ума му не е минавало да я прави държавна религия;
3. Църквата става "вселенска и апостолска" едва след Никейския събор;
4. Окончателен разрив между привлечените от възможността за печалба от новата религия и арианите настъпва на Сердакийския събор.
5. Арианството докъм X век е защитавано с въстания и войни, то продължава да съществува, макар и под други имена и макар, че официалните власти - кои по-явно, кои подмолно - опитват да го премахнат.

"По делата ще ги познаете".

Допуснал съм грешка, не Евдокий Антиохийски, а Евсебий(Еузебий), също арианин, е кръстникът на Константин Велики.