Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2010 16:46 - между училището и университета
Автор: hikari Категория: Изкуство   
Прочетен: 493 Коментари: 3 Гласове:
2



Мадрето, Падрето, Баба Дейна, Христина и Ивета разговарят за разликите между училището и университета, в компанията на Стефан, второкурсник и на Божидар - работещо момче.
Тийн 11 - Защо да продължа да уча?
Тийн 12 - Заради дипломата...
Тийн 11 - Нима само в изискването за диплома е мотивацията ни за следване?
Тийн 12 - Какво друго?
Мадрето - Ами професията. Изборът на училище /освен ако не е професионална гимназия и дори и тогава - не е сто процента сигурно!/ рядко предопределя бъдещата ни професия...
Работещото момче - А и когато учим в професионално училище - често напълно еднозначно, пътят е предопределен. Докато изборът на университет е друго.
Второкурсника - Когато избираш университет тогава почти сигурно предвиждаш онова, на което ще посветиш голяма част от живота си.
Падрето - Както и в други случаи - изборът ти ще е по-добър ако е информиран избор.
Ето защо не бива да жалиш усилие и време, за да прецениш къде да подадеш документи за кандидатстването.
Тийн 12 - В това отношение - нали си има справочници...
Тийн 11 - Има и борси - вече ходихме на такива, организирани от чуждестранни университети в Хилтън и Радисън...
Второкурсника - Чудесен начин е да се посетят дните на отворените врати, които често добрите университети организират ... така на място, човек може да се запознае с условията за учене - с аудиториите, лабораториите, библиотеките, общежитията...
Тийн 12 - Е, това можеш да го видиш и в интернет страницата на университета - ако я поддържат, разбира се.
Второкурсника - В интернет страницата можеш да прочетеш и програмите с учебните дисциплини... но, най - вече помага да се ориентираш разговора със студенти горен курс или от завършващия випуск. Получаваш информация отвътре.
Тийн 11 - Ние ходихме с класния и в кариерния център на Софийския - има какво да се научи. Определено не е лесен избора на професия за цял живот и трябва възрастните да помагат със съвети и разговори....Само така може да се направи разлика между различните възможности, които университетите с еднакви специалности предлагат..
Мадрето: Действително. Опира до университетската среда и култура.
Мадрето - Сериозен въпрос, няма еднозначен отговор.Изборът е личен, строго индивидуално е. Въпрос на информираност, на зрялост, на финансова стабилност...множество фактори. Не на последно място е и семейната нагласа за ранно отделяне на наследниците от семейното огнище.
Падрето - Формално университетското образование в България премина на тристепенна форма на обучение - бакалавърска, магистърска и докторат. Най-важният резултат от това е, че бакалавърската и магистърската степен могат да се различават и то чувствително. В това отношение се изравнихме с хиляди университети по света, в които студентите по културология могат да станат бакалаври по културология и да запишат магистратура стопанско управление или туризъм.
Второкурсника - Можеш да придобиеш бакалавърска степен в България и да запишеш магистърска степен в Холандия или Франция, Германия... където и да е. Бакалавърската степен трае четири години, магистърската - една, две.
Мадрето - Достатъчни са четири години за да се изгради като самостоятелен човек младежът и да е в състояние да се справи с предизвикателствата на живота сам в чужда страна. Аз съм за завършването на бакалавърска програма тук.
Работещото момче: А аз не съм. След едно добро професионално училище, като моето - с техническо образование, филиал на ТУ, следването у нас е просто повтаряне на наученото. Е, добре, в детайли. Но по същество - е същото. Ето защо за най-добрите, пътят е навън - към по-сериозни предизвикателства. Или практиката. Работата. тя също учи.
Мадрето: Не споря. Изборът преди влизането в университета не е окончателният избор на професията. Това може да стане и след учене на различни магистърски програми. А колкото до професионалното израстване чрез работа... възможно е. Но рано или късно пак ще се опре до учене. Все пак - за икономика на знанието си говорим.
Второкурсника - Мисля си, че ако не става дума за тясно специализирана програма, каквато е моята - във ВУЗ по изкуствата, най-добре е в бакалавърската степен да бъде изучавана по широка наука, а в магистърската - по тясно специализирана, по директно свързана с желаната професионална реализация.
Падрето: Ако разбира се, желаната специалност може да бъде адекватно изучавана у нас. В покритието на програмата от към университетският състав е разковничето към избора у нас или навън. Т.е. доколко имаме кадри, подготвени за преподаване по европейските и световни стандарти. Ефективност и качество.
Мадрето: Думата университет произлиза от латинската дума universitas, която означава - общност - от преподаватели и студенти. Та за общуването иде реч...
Падрето: Университетът не е просто място за получаване на информация. Днес информация може да се получи от много източници... Общуването е важното. Много повече е университетът като средище, отколкото като който и да е информационен източник.
Мадрето: Културата на университета е тази, която подпомага на студентите да открият призванието си и да реализират пълноценно възможностите, които им се предоставят.
Работещото момче: Между теорията и практиката. Вечният конфликт.
Мадрето: Почакай малко. Все пак - не забравяй, че в твоето училище предимството е било именно в общуването с университетски преподаватели от Техническия университет... Това е улеснило избора ти.
Падрето: Първата ценност на университетското образование е възможността на студентите да срещнат и да получат знания и умения от преподаватели, които са водещи специалисти в съответните области.
Второкурсника: Ето защо, времето на следване е време за питане - въпросите могат да бъдат от всякакво естество, и това му е хубавото - защото провокират професионално преподавателите да усъвършенстват самите себе си.
Мадрето: Амбициозните и питащи студенти винаги получават повече от онези, които само водят записки или пък тези - които отбиват номера - работят и между другото се явяват на изпити...
Падрето: Друга голяма ценност на университетите е богатството на университетските библиотеки и лаборатории. Въпреки кризата в икономиката у нас и по света - университетите успяват да се модернизират. Към най-динамичните - какви виртуални библиотеки се създават само!
Тийн 11: Стремежът към съвършенство!
Тийн 12: По-скоро стремежът да се използва максимално наличната база - но все пак опира до личната претенциозност на амбициозният студент.
Мадрето: И личната претенциозност на амбициозният преподавател. То затова е общност. И още от самото му създаване като основен принцип е заложен принципа на академичната автономия. По същество - това е свободата на университетският преподавател да избира какво и как да преподава, а на студентите - свободата, какви знания да получават и при кого от преподавателите...
Падрето: В следствие различията в университетската среда и култура различните университети имат различна степен на автономия.



Гласувай:
2



1. tota - Честит празник!
24.05.2010 16:57
Поздрави за постинга!! Истини изречени на глас!
цитирай
2. hikari - благодаря и от мен!
24.05.2010 16:58
честит празник!
цитирай
3. анонимен - За 24 май, черните джипове и абитуриентите
24.05.2010 21:00

Автор: lililota Категория: Забавление
Прочетен: 1130
Денят на славянската писменост - 24 май - в ранния следобед придобива доста интересни измерения в центъра на София. Крясъците 1-2-3... и т.н. са все по-обичаен звуков фон и хората ги изтърпяват примиренчески. Някои дори им се кефят.

На мен така и не ми е ясно защо. Бих разбрала, ако така се държеше някой осъден на 12 години затвор след освобождението си. Но случаят не е такъв...
Тази година обаче тъпотата на завършващите ученици надмина всички мои досегашни представи. Защото символът на абитуриентски балове 2009 беше...

ЧЕРНИЯТ ДЖИП

Тази емблема на безмозъчното, често дебеловрато и абсолютно винаги безскрупулно и алчно създание, трупащо пари с протекциите на важни партийни и бивши ДС другари през 2009 очевидно е и емблема на славянската култура.

Ама всъщност е точно така.
Емблема на славянската (т.е. руската и българската култура) са извадените на показ цици, мъжкият тарикатлък, големите пачки с банкноти и черните тежки коли (сигурно заради черните Волги, които едно време са возели единствено много важните другари). Човек от миналото си не може да избяга.

В този смисъл химнът за празника пък може да звучи по следния начин:

Дай газ, завършващ ученико,
към светли бъднини дай газ.
И своя джип - таз сила нова,
на всички покажи сега.

Надуй към ресторанти скъпи,
и клаксон силно ти надуй
от длъжност неизменна воден -
да ти се клаксонът прочуй.

Напред! Ти трябва да се фукаш,
и всички да те видят как.
Напред! А други да го духат,
ако не им харесва т'ва.

Безвестен беше ти, безславен,
о, влез в историята веч.
Брой с всичка сила до 12
за възхищение навред.

Тъй твоите съученици
насърчаха те да крещиш.
О, минало незабравимо,
о, препрекрасни бъднини!

Абитуриентите са верни
на достославний тоз завет.
В тържествование, страдание
изпиха алкохол безчет.


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hikari
Категория: Изкуство
Прочетен: 4673722
Постинги: 6284
Коментари: 5529
Гласове: 11796