Постинг
24.05.2010 15:53 -
в дома за сираци
Автор: hikari
Категория: Изкуство
Прочетен: 460 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.05.2010 16:33
Прочетен: 460 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 24.05.2010 16:33
Разговаряме с баба Дейна за проявлението на вярата в Бога в ежедневното ни поведение. Баба Дейна при своите 84 години е винаги жизнена и изпълнена с грижи и идеи за своите питомци—абитуриенти от домове за сираци. Тя и затова се е върнала в България, за да може на дело да бъде полезна в реалният живот на тези млади хора.
Баба Дейна: С вярата в Иисус поемаме една голяма отговорност към Него, към себе си и към всички християни. Когато отивам в дом за сираци постоянно се срещам с деца, които не познават Библията. Кажа ли им, че съм християнка ме гледат с интерес или с насмешка, но не и с безразличие.
Ела Хикари: Истината е, че те изпитват—как ще се държиш, гневиш ли се лесно, клюкарстваш ли като всички останали?Подмазваш ли се, гониш ли задни интереси—изобщо—дали си с нещо по различна... Вярата в Бога задължава.
Баба Дейна: Животът ми, такъв какъвто е, е свидетелство за вярата ми. С всяка своя дума или постъпка показвам, че съм достойна или не, да бъда част от тялото Христово, както апостол Павел нарича обществото на Христовите последователи. С поведението си аз самата ставам свидетелство за проявлението на Божията воля пред невярващите, разколебаните, обърканите за стойността на вярата.
Ела Хикари: Именно спокойствието ти, милостивостта ти, добротата ти карат тези
озлобени и несигурни душици да се попитат—нима Христос наистина променя хората...
Баба Дейна: Като им разказвам за живота си, си казват—нима наистина Бог дава усещане за подкрепа и за сигурност?
Ела Хикари: Ежедневието ни е поток от конфликти и събития. Душевното ни състояние, както и отношението ни към хората се отразяват в интонацията на гласа ни, в спокойствието или неспокойствието на движенията. Ние не можем всъщност да се контролираме непрекъснато. Да се правим на спокойни, на доброжелателни, а вътрешно да не сме.
Баба Дейна: Не е ли така—бързо ще се издадем.
Ела Хикари: Вярата ни в Иисус неизменно променя нашето отношение към хората. Ставаме по`търпеливи, по`внимателни.
Баба Дейна: На това уча и децата, които идват при мен—да чуят какво иска Иисус. Да се държат с другите така, както искат те да се държат с тях.
Ела Хикари: Веднага се сещам за един пример, който дава Достоевски: видът на човек, тръгнал по улицата с разгневено лице, може дотолкова да потресе едно дете, че да посее в него семето на злото.
Баба Дейна: Ето защо, когато съм пред детските очи—нито за миг не забравям за своята отговорност! Ако аз съм този разгневен човек—може по принцип да съм добра и благородна—но в един миг на паднали задръжки ` ще предизвикам непредсказуеми последствия...
Като християнка имам предвид всичко това и отговорността ми ме прави по`будна но и по наранима.
Ела Хикари: Да, ако мярата е — Би ли одобрил Иисус това, което върша?
Баба Дейна: Може да е нещо наглед нищожно — като небрежно да събориш чантата на някое дете в градският транспорт от невнимание, но може и да бъде нещо несравнимо по`сериозно...като например, служител на Дома или деятел на Червеният кръст или Червеният полумесец да окраде помощите подарени на сираците. Сблъсъка с несправедливостта често предизвиква възпроизводството й в детската душа.
Ела Хикари: Мечтата на всеки християнин е да живее като човек, който се е разделил с греха и лошото в себе си. По‑точно като човек, който е бил с Иисус, разговарял е с Него на живо, чул е и е видял другата истина и чрез нея е възкръснал за доброто.
Баба Дейна: Като християни с поведението си ние повтаряме в известен смисъл пътят на Христос и Неговите ученици. Това дебело подчертавам, когато децата ме питат защо има в реалният живот толкова несправедливост, въпреки че са приели Бог...
Ела Хикари: Подложени са на постоянен натиск от страна на обществото да се приспособяват към света, в който живеят и да приемат всичко тъмно в него. Но нима ти и аз не търпим същият натиск?!
Баба Дейна: Естествено, но ти и аз се опитваме — обратното ` ние да влияем на
на света. Християнството не е пасивност а активна борба за реализацията на вярата в ежедневието.
Но се иска сила, за да бъде активност, а не просто отказ. Наскоро едно от децата ми разказа следната история — прибирали се в къщи с подпийнала компания. Някои от момчетата крещяли в нощта на булеварда и събудили стотици вероятно уморени и изнервени хора. Моето момче не можело да се държи като тях, не намирало нищо весело в поведението им. Дребна случка но животът е наниз от такива моменти. Никак не му е било лесно, когато трябвало да вземе решението си. Казал, че е забравил някакъв ангажимент и трябвало да се върне. Не посмял да говори с тях — знаел, че това нямало да ги трогне! Решил, че няма да го разберат. Може би си е помислил, че ще му се разсърдят, ще спрат да му бъдат приятели.... Знаел, че Бог му казва как трябва да постъпи но му било тежко. И все пак, въпреки че проявил малодушие се разделил с тях. На другият ден от общи приятели разбрал, че пияната компания се качила в такси и катастрофирала тежко на разклона. Ходил им на посещение в Исул, където двама от потърпевшите били с комоцио и пострадали вътрешни органи... Съжалявал, че не се опитал по действено да ги спре. Наистина било тежко, но грижата за другото била Божия.
Ела Хикари: Самият живот му е доказал верността на думите на св. Августин: Прави каквото трябва — да става каквото Бог реши.
Баба Дейна: Децата в домовете за сираци са заобиколени от много черногледство и са заслепени от отчаяние. В тежките моменти от живота си — какъвто несъмнено е напускането на Дома, с цялата липса на убежище в реалният живот терзанията им са източник на много мрачни заключения за този свят. А светът е такъв, какъвто го виждаме. Няколко пъти извеждам деца от домовете на преходи в планините. Когато са горе—светът изглежда красив, радостен и светъл—зелен, огрян от слънце, огласен от птичи песни. Казвам им, че светът, такъв какъвто е създаден от Бога, си е същият, но се открива на зрящите. Напомням им да не забравят това, когато слязат в големият град. Да носят спомена за Божият промисъл и съвършенство, колкото и да им е тежко в други часове. И колкото и да са озлобени — човешката душа така е устроена, че има сетивност за красотата на Божието творение. Интуитивно знае, че Божият свят е живото свидетелство за радостта, която произтича винаги от вярата.
Ела Хикари: Колкото и да е странно ` често се налага да преоткрием Бога, за да преоткрием света ` последен изход за изтерзаните души. Души, които възприемат мрачно дори природата с цялата й красота. Естеството е наистина различно във възприятията на различните хора. Светът е такъв, какъвто го вижда отделният човек.
Баба Дейна: Затова обичам да подарявам на децата твоето стихотворение “Езеро”.
Ела Хикари: Наистина ли?
Очите с които гледам Бог
са същите `
с които Бог гледа мен.
Душата ми е езеро.
Баба Дейна: Смисълът е да няма сълзи в детските очи.
Ела Хикари: Господи, благослови животните и децата!
Баба Дейна: С вярата в Иисус поемаме една голяма отговорност към Него, към себе си и към всички християни. Когато отивам в дом за сираци постоянно се срещам с деца, които не познават Библията. Кажа ли им, че съм християнка ме гледат с интерес или с насмешка, но не и с безразличие.
Ела Хикари: Истината е, че те изпитват—как ще се държиш, гневиш ли се лесно, клюкарстваш ли като всички останали?Подмазваш ли се, гониш ли задни интереси—изобщо—дали си с нещо по различна... Вярата в Бога задължава.
Баба Дейна: Животът ми, такъв какъвто е, е свидетелство за вярата ми. С всяка своя дума или постъпка показвам, че съм достойна или не, да бъда част от тялото Христово, както апостол Павел нарича обществото на Христовите последователи. С поведението си аз самата ставам свидетелство за проявлението на Божията воля пред невярващите, разколебаните, обърканите за стойността на вярата.
Ела Хикари: Именно спокойствието ти, милостивостта ти, добротата ти карат тези
озлобени и несигурни душици да се попитат—нима Христос наистина променя хората...
Баба Дейна: Като им разказвам за живота си, си казват—нима наистина Бог дава усещане за подкрепа и за сигурност?
Ела Хикари: Ежедневието ни е поток от конфликти и събития. Душевното ни състояние, както и отношението ни към хората се отразяват в интонацията на гласа ни, в спокойствието или неспокойствието на движенията. Ние не можем всъщност да се контролираме непрекъснато. Да се правим на спокойни, на доброжелателни, а вътрешно да не сме.
Баба Дейна: Не е ли така—бързо ще се издадем.
Ела Хикари: Вярата ни в Иисус неизменно променя нашето отношение към хората. Ставаме по`търпеливи, по`внимателни.
Баба Дейна: На това уча и децата, които идват при мен—да чуят какво иска Иисус. Да се държат с другите така, както искат те да се държат с тях.
Ела Хикари: Веднага се сещам за един пример, който дава Достоевски: видът на човек, тръгнал по улицата с разгневено лице, може дотолкова да потресе едно дете, че да посее в него семето на злото.
Баба Дейна: Ето защо, когато съм пред детските очи—нито за миг не забравям за своята отговорност! Ако аз съм този разгневен човек—може по принцип да съм добра и благородна—но в един миг на паднали задръжки ` ще предизвикам непредсказуеми последствия...
Като християнка имам предвид всичко това и отговорността ми ме прави по`будна но и по наранима.
Ела Хикари: Да, ако мярата е — Би ли одобрил Иисус това, което върша?
Баба Дейна: Може да е нещо наглед нищожно — като небрежно да събориш чантата на някое дете в градският транспорт от невнимание, но може и да бъде нещо несравнимо по`сериозно...като например, служител на Дома или деятел на Червеният кръст или Червеният полумесец да окраде помощите подарени на сираците. Сблъсъка с несправедливостта често предизвиква възпроизводството й в детската душа.
Ела Хикари: Мечтата на всеки християнин е да живее като човек, който се е разделил с греха и лошото в себе си. По‑точно като човек, който е бил с Иисус, разговарял е с Него на живо, чул е и е видял другата истина и чрез нея е възкръснал за доброто.
Баба Дейна: Като християни с поведението си ние повтаряме в известен смисъл пътят на Христос и Неговите ученици. Това дебело подчертавам, когато децата ме питат защо има в реалният живот толкова несправедливост, въпреки че са приели Бог...
Ела Хикари: Подложени са на постоянен натиск от страна на обществото да се приспособяват към света, в който живеят и да приемат всичко тъмно в него. Но нима ти и аз не търпим същият натиск?!
Баба Дейна: Естествено, но ти и аз се опитваме — обратното ` ние да влияем на
на света. Християнството не е пасивност а активна борба за реализацията на вярата в ежедневието.
Но се иска сила, за да бъде активност, а не просто отказ. Наскоро едно от децата ми разказа следната история — прибирали се в къщи с подпийнала компания. Някои от момчетата крещяли в нощта на булеварда и събудили стотици вероятно уморени и изнервени хора. Моето момче не можело да се държи като тях, не намирало нищо весело в поведението им. Дребна случка но животът е наниз от такива моменти. Никак не му е било лесно, когато трябвало да вземе решението си. Казал, че е забравил някакъв ангажимент и трябвало да се върне. Не посмял да говори с тях — знаел, че това нямало да ги трогне! Решил, че няма да го разберат. Може би си е помислил, че ще му се разсърдят, ще спрат да му бъдат приятели.... Знаел, че Бог му казва как трябва да постъпи но му било тежко. И все пак, въпреки че проявил малодушие се разделил с тях. На другият ден от общи приятели разбрал, че пияната компания се качила в такси и катастрофирала тежко на разклона. Ходил им на посещение в Исул, където двама от потърпевшите били с комоцио и пострадали вътрешни органи... Съжалявал, че не се опитал по действено да ги спре. Наистина било тежко, но грижата за другото била Божия.
Ела Хикари: Самият живот му е доказал верността на думите на св. Августин: Прави каквото трябва — да става каквото Бог реши.
Баба Дейна: Децата в домовете за сираци са заобиколени от много черногледство и са заслепени от отчаяние. В тежките моменти от живота си — какъвто несъмнено е напускането на Дома, с цялата липса на убежище в реалният живот терзанията им са източник на много мрачни заключения за този свят. А светът е такъв, какъвто го виждаме. Няколко пъти извеждам деца от домовете на преходи в планините. Когато са горе—светът изглежда красив, радостен и светъл—зелен, огрян от слънце, огласен от птичи песни. Казвам им, че светът, такъв какъвто е създаден от Бога, си е същият, но се открива на зрящите. Напомням им да не забравят това, когато слязат в големият град. Да носят спомена за Божият промисъл и съвършенство, колкото и да им е тежко в други часове. И колкото и да са озлобени — човешката душа така е устроена, че има сетивност за красотата на Божието творение. Интуитивно знае, че Божият свят е живото свидетелство за радостта, която произтича винаги от вярата.
Ела Хикари: Колкото и да е странно ` често се налага да преоткрием Бога, за да преоткрием света ` последен изход за изтерзаните души. Души, които възприемат мрачно дори природата с цялата й красота. Естеството е наистина различно във възприятията на различните хора. Светът е такъв, какъвто го вижда отделният човек.
Баба Дейна: Затова обичам да подарявам на децата твоето стихотворение “Езеро”.
Ела Хикари: Наистина ли?
Очите с които гледам Бог
са същите `
с които Бог гледа мен.
Душата ми е езеро.
Баба Дейна: Смисълът е да няма сълзи в детските очи.
Ела Хикари: Господи, благослови животните и децата!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. star relax
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете
2. яко
3. пътя на любовта
4. incendium amor!
5. la femme desiree
6. incendium veritas!
7. bgnetsociety
8. desire
9. ортодокс уики
10. кладенецът,душа
11. у4илище за родители
12. науката - не търси под вола теле!
13. светът на розите
14. за православни християни
15. айкидо
16. попътен вятър
17. светлината
18. светлините на дълбокото
19. океанско житие
20. православни светци
21. sourteardrop
22. политически строфи
23. свят на омиротворение
24. st valentine
25. България
26. още книги за бойни изкуства
27. не обичай деградето!
28. духовна библиотека
29. владимир висоцки
30. тайната на златното цвете
