* Петте заповеди в Планинската проповед на Христа /Мат. 5-7 гл./, интерпретирани от Лев Толстой

Неразбирането на Христовото учение и истинският му смисъл в наше време би било необяснимо, ако за това нямаше причини. Една от тях е тази, че както вярващите, така и невярващите са твърде убедени, че учението на Христос е разбрано от тях отдавна и така пълно, че никое друго значение освен онова, което те му придават, не може да има в него.

Недоразумението се състои именно в това, че учението на Христос ръководи хората по друг начин, отколкото ученията, основани на низше разбиране. Ученията на общественото разбиране на живота изискват точно изпълнение на правилата и законите. Учението на Христос ръководи хората като им посочва онова безкрайно съвършенство на Небесния Отец, към което е свойствено да се стреми произволно всеки човек, независимо на какво стъпало на несъвършенство се намира той.

Христовото учение се отличава от останалите предишни учения, че ръководи хората не с външни правила, а с вътрешно състояние на възможността да се достигне Божественото съвършенство. Само стремежът към това съвършенство отклонява живота на човека в такава степен, в каквато е възможно това да стане в този живот. Да се счита, че човешкият живот ще тръгне по направлението, посочено от Христос, е все едно да се допусне, че лодкаря, преминавайки бързата река и насочвайки лодката почти право срещу течението, ще плава в това направление. За да се спре на брега в това място, където искаш, трябва с всички сили да насочваш далеч по-нагоре.

Животът, както учи християнското учение, е движение към Божественото съвършенство. Човек, стоящ на най-ниското стъпало, предвижвайки се към съвършенството, живее по-нравствено, по-добре изпълнява учението, отколкото човек, стоящ на далеч по-високо стъпало на нравствеността, но не се движещ към съвършенството. В този смисъл заблудилата се овца е по-скъпа на Небесния Отец, отколкото незаблудилата се. Блудният син, изгубената и отново намерената монета са по-скъпи от онези, които не са се губили.
Изпълнението на учението е в движението от себе си към Бога. Очевидно, за това изпълнение на учението не може да има определени правила и закони. Всяка степен на съвършенство и всяка степен на несъвършенство са равни пред това учение.

Християнските заповеди показват само онова, което на известно стъпало от развитието на човечеството хората вече могат да не правят.

Идеалът се състои в това, да не изпитваш зло към никого, да не предизвикаш недоброжелателство у никого, да обичаш всички; заповедта – да не се оскърбяват хората с дума, е онази степен, по-ниско от която е напълно възможно да не се слиза при достигането на идеала. И това е ПЪРВАТА ЗАПОВЕД.

Идеалът – пълно целомъдрие даже в мислите; заповедта – да има чистота в брачния живот, въздържане от блудство, е онази степен на достижение, по-ниско от която е напълно възможно да не се слиза. И това е ВТОРАТА ЗАПОВЕД.

Идеалът – да не се грижиш за своето бъдеще, да живееш със сегашния ден и час; заповедта – да не се кълнеш и нищо да не обещаваш на хората, е онази степен на достижение, по-ниско от която е напълно възможно да не се слиза. И това е ТРЕТАТА ЗАПОВЕД.

Идеалът – никога за каквато и да е цел да не се извършва насилие; заповедта – да не се заплаща на злото със зло, да се търпят обидите, да се дава ризата, е онази степен на достижение, по-ниско от която е напълно възможно да не се слиза. И това е ЧЕТВЪРТАТА ЗАПОВЕД.

Идеалът – да се обичат враговете, които ни ненавиждат; заповедта – да не се върши зло на враговете, да се говори за тях добро, да не се прави разлика между тях и останалите съграждани, е онази степен на достижение, под която е напълно възможно да не се слиза. И това е ПЕТАТА ЗАПОВЕД.