* Никога в този свят ненавистта не се побеждава с ненавист

За всички икономически и политически обрати, които са изменяли лицето на Индия, е действал ферментът на будизма с неговото влияние върху старите вероизповедания и неговата борба против привилегированите групи и религии. Учението на Буда, старо и в същото време съвсем ново и оригинално за онези, които са били потънали в метафизическа схоластика, завладяло въображението на просветените хора и дълбоко проникнало в душата на народа. „Идете във всички страни – казал Буда на своите ученици, – и проповядайте това учение. Кажете им, че бедни и унижени, богати и знатни – всички са равни, че в тази религия всички касти се обединяват както реките в морето.“

Неговото учение било проникнато от всеобхващаща

доброжелателност и любов

към всички. Защото „никога в този свят ненавистта не се побеждава с ненавист”; и по-нататък: „нека човек победи гнева с добродушие, а злото с добро.“

Това бил идеалът на праведността и самодисциплината. Дори грешникът не трябва да бъде осъждан, защото „който по добра воля се обърне с жестоки думи към съгрешилите, той сякаш посипва сол върху раната на тяхната вина“. Самата победа над другите води към печални последствия: „Победата ражда ненавист, защото победеният е нещастен“.

Методът на Буда е бил метод на психологическия анализ и е поразително колко дълбоко е било неговото проникване в тази най-нова от съвременните науки. Животът на човека се е разглеждал и изучавал без някакво позование на неизменното АЗ, защото дори това АЗ съществува, то е недостъпно за нашето разбиране.

Особено внимание се отделя на горчивините и страданията, които съпътстват живота, и на „четирите благородни истини“, в които се говори за това страдание; за неговата причина, за възможността да се прекрати страданието и за начина да се постигне това – нирваната. Нирвана е угасяване на лъжливото желание, а не просто унищожение. Пътят на Буда е бил средният път, лежащ между двете крайности – отдаване на своите желания и умъртвяване на плътта. Този път е бил арийският път, състоящ се от осем стадия: правилни убеждения, правилни стремежи, правилни думи, правилно поведение, правилен начин на живот, правилни усилия, правилен начин на мислене, правилно наслаждение. Всичко това се получава чрез

самовъзпитание,

а не по милост отгоре. Казват, че веднъж Буда взел в ръката си снопче сухи листа и попитал любимия си ученик Ананда дали наоколо има още листа, освен онези, които се намират в ръката му? Ананда отговорил: „Есенните листа падат навсякъде и не могат да се преброят.“ И тогава Буда казал: „Така и аз съм ви дал само една шепа от истините, но освен тях има безброй много други истини и те не могат да се преброят“.

Разцветът на будизма в Индия е свързан с името на легендарния владетел Ашока. Тогава будизмът се разпространил от Кашмир до Цейлон, сетне проникнал в Непал, а по-късно достигнал Тибет, Китай и Монголия. Една от последиците на това в Индия е било разпространяването на вегетарианството и въздържането от употребата на алкохолни напитки. Забранено било да се принасят в жертва животни.

Минават векове, а Буда все още изглежда не толкова далечен; ние чуваме неговия глас, който ни призовава да не се плашим от борбата, а със спокоен поглед да я приемем и да виждаме в живота все по-големи възможности за растеж и напредък. В наши дни личността не е загубила своето значение и ако един човек като Буда е оставил такъв отпечатък върху начина на човешкото мислене /защото дори и сега в мислите си за него има нещо живо и вълнуващо/, то той трябва да е бил забележителен човек.

По думите на Барт, Буда е представлявал „завършен образец на спокойствие и кротко величие, на безгранична нежност към всичко, което диша, и на съчувствие към всичко, което страда – образец на съвършена нравствена свобода и на освобождение от всякакъв предразсъдък“.

Джавахарлал НЕРУ