* Първата задача на духовния човек е да открие духовното същество в себе си

Без съмнение нашето духовно съзнание съвършено се отличава от умственото и това показва, че в нас се крие духовно същество, което коренно се отличава от умствената личност...

Ние настояваме за следното определение на духовността: духовността не е интелектуалност, не е идеализъм, не е насочване на ума към етиката, към чистия морал или аскетизъм; това не е религиозност или страстен емоционален подем на духа, - дори не е смесица от всички тези превъзходни неща. Умствената вяра, емоционалният устрем, регулиране на поведението съобразно съответната религиозна или етическа формула – не са духовни постижения и изпитания. Всичко това е голяма ценност за умственото съзнание и живота, а също така за самата духовна еволюция, но само като подготвителни действия за дисциплината и очистването на човешката природа. Наченъците на духовната реализация на изпитанието и изменението на природата все още отсъства.

Духовността в своята същност е

пробуждане на вътрешната действителност на нашето същество, на нашата душа – вътрешния устрем да познаеш, да почувстваш и да отъждествиш себе си с нея, да влезеш в контакт с висшата действителност, иманентна в Космоса и извън Космоса, а така също в нашето същество; да бъдеш с нея в сношение, да се съединиш с нея и като следствие на този контакт и съединение – да се преобрази цялото наше същество, превръщайки го в ново същество, в нова личност, в нова природа.

Духовното начало може да влияе върху живота само по духовен начин: недъзите на човечеството не могат да бъдат излекувани с панацеи – политически, социални или с каквито и да е било други механични способи, които постоянно се прилагат от човешкия ум и никога нищо не решаващи. Най-радикалните политически и социални промени никога и нищо не изменят, защото старите недъзи се появяват в нови форми: околната обстановка се променя, но човек си остава същият, какъвто е бил – той все си остава същото

невежо, умуващо същество, което неправилно прилага своите знания,

движен от своето Его и изцяло зависещ от своите желания, страсти и изисквания на своето физическо същество. Благодарение на своята ограничена и повърхностна гледна точка човек не съзнава нито своята собствена душа, нито силите, които го управляват...
Първата задача на духовния човек е да открие духовното същество в себе си. Да помогне на другите по пътя на тази еволюция е истинска услуга на човечеството. Духовната еволюция в природата все още не е завършена. Може да се каже, че тя едва е започнала и че нейната главна задача се състои в това да установи и развие духовното състояние и да създаде основата за възприемането на вечната истина за духа.

Ауробиндо ГХОШ

Дълбоката медитация извиква истинската природа на предмета, върху който се медитира, и я влага в душата на онзи, който медитира.

Медитацията е възможна дори с отворени очи, дори по време на разговор с някого. Ако ви боли зъб, вие можете да вършите работата си, но мисълта ви остава концентрирана върху мястото на болката. Така, ако сте стигнали до истинското съсредоточаване върху Бог, мисълта ви ще остане концентрирана върху Него дори когато вървите или говорите. Имах навика да затварям очи, когато медитирам. После един ден си казах: “Ако Бог съществува, когато съм затворил очи, защо Той да не съществува също, когато ги отворя?”

Отворих очи и видях Божието създание навсякъде. Хора, животни, насекоми, дървета, лиани, луна, Слънце, вода, земя – във всички тях Творението на Безкрая се проявява.

Шри РАМАКРИШНА

* Човек става това, което мисли.

Един ден в ръцете ми попадна книга, писана от християни. Поисках да ми четат и да ми обясняват някои пасажи. Ще повярвате ли? Единственото нещо, за което се говореше в тази книга отначало докрай, беше грехът и само грехът? Глупакът, който непрекъснато повтаря: “Аз съм поробен”, ще бъде един ден такъв. А нещастникът, който казва непрестанно: “Аз съм грешник”, навярно ще стане такъв. Ето една притча за това.

“Имало едно време един свят човек /санясин/, който седял под едно дърво и поучавал.Той пиел мляко и ядял само плодове. Той правил безкрайни пранаями /целенасочени дихателни упражнения, предназначени да се овладее Праната – космическата енергия/ и имал усещането, че е много свят. В същото село живеела жена с леки нрави. Всеки ден санясинът я предупреждавал, че ще отиде в ада за своите грехове. Клетата жена се молила богу, ронейки парещи сълзи и повтаряйки: “Моля те, Господи, избави ме от клетия живот, който водя!”

Светият човек и грешницата умрели. Жената била потърсена от ангели, докато демони поискали душата на санясина. “Как така – възкликнал той, - не живях ли свят живот и не проповядвах ли на всички за светостта? Защо трябва да ходя в ада, докато тази жена с лоши нрави отива на небето?”

“Защото – отговорили демоните – тази жена, която беше принудена да извършва безнравствени постъпки, беше устремила духа си към Господа и търсеше избавление, което сега получи. Ти напротив, когато извършваше свети постъпки, беше устремил духа си към лошотията на ближния ти. Ти виждаше само греха, ти мислеше само за греха; ето защо сега ти трябва да отидеш на мястото, където съществува само грях.”

Шри РАМАКРИШНА