Майката на Владимир разказва, че той успял да съхрани себе си в затвора благодарение на четенето на книги и всекидневните физически упражнения.

Целта на наказателната репресия в правовите държави е да превъзпитава престъпниците и да предпазва обществото от действията им чрез осъдителни присъди. В идеалния случай лишените от свобода имат време да осмислят стореното от тях и след като излязат от затвора, да докажат, че вече са се поправили. Както и в много други случаи обаче, теорията коренно се разминава с реалния живот и това го знаят не само хората, които са гледали шедьовъра на Франк Дарабонт "Изкуплението Шоушенк".

Всеизвестна е народната мъдрост, че "с какъвто се събереш - такъв ставаш". Също толкова ясен е фактът, че възможностите за нормален живот пред бившите затворници са силно ограничени, дори те да са решили повече да не се занимават с криминална дейност. Точно по тези причини държавните органи би трябвало да подкрепят всеки осъден в усилията му да се интегрира в обществото, след като е понесъл наказанието си. Но дали го правят?

Историята на Владимир Стефанов съвсем не е типичната пандизчийска лична драма. След 12 години, прекарани по арести, килии и затворнически общежития той може да се похвали, че е

приет на първо място в специалността "Екология" на СУ

Какъв по-добър шанс да изтрие петното от 20-годишната си присъда за убийство? Пътят към висшето образование обаче се оказва съвсем не лека задача.

Стефанов завършва Техникума по ветеринарна медицина в Костинброд през 1992 г. Тъй като иска да тръгне по пътя на баща си и по-големия си брат, същата година кандидатства в Института по ветеринарна медицина в Стара Загора и изкарва пълна шестица. Заради по-ниските му оценки в училище обаче балът му го нарежда на 24-о място и той не успява да се класира за някое от 20-те свободни места. "Беше страшен удар за него. Тогава реши, че няма какво друго да прави и иска да отиде войник", разказва майка му Тотка Иванова. Преди да влезе в казармата, Владимир изкарва шофьорска книжка, а след това служи в поделението във Враня.

След уволнението си Стефанов отива в София да си търси работа, вече изоставил идеята да учи. Там среща съпругата си и двамата решават да се върнат в родния им Ботевград. През 1995 г. и 1996 г. се раждат дъщеря им Вероника и синът им Владимир. Всичко сякаш се нарежда при младото семейство, но само година по-късно се случва нещо, което ще бележи живота им завинаги.

В една майска вечер през смутната 1997 г.

в Пловдив двама мъже нападат собственика на обменно бюро Ганчо Караиванов пред дома му. Според показанията на съпругата му, която става свидетел на престъплението, единият нападател я завлича във входа на кооперацията, докато другият обира мъжа й. Чуват се и няколко изстрела, след което неизвестните мъже побягват.

Година по-късно е задържан Лазар Марков, у когото полицаите намират оръжието от престъплението - незаконен "Макаров". Въпреки това днес той вече е предсрочно освободен. През 1999 г. Владимир също попада зад решетките, след като вместо да се подчини на полицейски патрул в Правец, който искал да му направи рутинна проверка, той заплашил униформените с пистолет и откраднал колата им. Впоследствие Лазар и Владимир са обвинени и осъдени за убийството на Караиванов на 20 г. затвор. Майката на Владимир избягва да говори за делото и вече единственото, което иска, е държавата да позволи на сина й да си оправи живота.

"Още на втория месец в затвора започна работа в цеха "Родина" в "Кремиковци" и остана там, докато ликвидираха комбината. Оттогава е счетоводител на затворническия стол", разказва Тотка. По думите й Владимир се върнал към идеята да учи преди 5 години. Тя му занесла учебници по биология и досега той се подготвил за 4 поредни изпита, но все не успявал да си издейства отпуск за 1 ден, за да се яви. Отказите винаги били формални и почти еднакво аргументирани: "Допускането на лицето до кандидатстудентски изпит и последващо участие в лекционни курсове биха дали на лишения от свобода да влезе в жив контакт с обществото, на което е нанесъл непоправими вреди."

"Нали идеята на осъдителната присъда е да бъде превъзпитан и върнат обратно в обществото?! Поне го пуснаха последната Нова година за 5 дни. След това си издейства и отпуск на 25 април, когато съвпадаха изпитът му в биологическия факултет и рожденият ден на Вероника", разказва майката на Стефанов. Само за два часа той успял да развие темата

"Реализация на генетичната информация"

за 5.88 - най-високата оценка сред всички явили се мъже. Седмица по-късно става ясно, че Владимир е класиран на първо място за първото му желание - екология.

Междувременно затворническата комисия го допуснала до процес, в който съдът да разгледа молбата му за предсрочно освобождаване. Формално той отговарял на всички условия - излежал е повече от 1/2 от наказанието си, остават му малко над 7 години от присъдата и поведението му винаги е било безупречно. "Стефанов не е конфликтен, няма никакви наказания и е награждаван многократно за добрата си работа", пише в характеристиката му от началника на цех "Родина", представена на магистратите. Съдът обаче отхвърля молбата му.

Владимир не губи надежда и очаква обжалването в края на август. Благодарение на успешно положения изпит в СУ той смятал, че този път ще убеди съдията, че се е поправил. Надеждите му обаче били попарени още преди да бъде разгледана жалбата в съда. Зам.-шефът на Централния софийски затвор Цветан Цветков извадил името на Стефанов от списъка, който трябва да бъде разгледан от комисията, одобряваща молбите за предсрочно освобождаване.

"Нямаше никакви мотиви. Синът ми написа жалби до министерството на правосъдието и прокуратурата, но аз се съмнявам, че изобщо са били изпратени", допуска Иванова. Опитите на "Сега" да получи отговор от прокуратурата и ведомството, за мотивите, с които Владимир е бил изключен от въпросния списък, останаха напразни.

Семейството на Стефанов е озадачено от развоя на събитията, тъй като въпросната комисия, чийто член е и наблюдаващият прокурор от СГП Георги Христов, вече веднъж е дала положителна оценка на затворника. Според процедурата той би трябвало без проблем да бъде допуснат да обжалва първоначалното решение на съда, след като вече веднъж е преценен като поправен от обвинението и социалните работници в затвора.

"Сега единственият му шанс да се яви на очните си занятия в СУ в средата на септември и да запази студентските си права е да му разрешат

временно прекъсване на наказанието",

разсъждава Тотка. Този вариант обаче също пропада, след като зам.-градският прокурор Божидар Джамбазов отхвърля молбата на Стефанов с мотива, че има твърде голям остатък от присъдата му и че "следването в университета ще попречи на целите на наказанието".

Цялото това поведение на затворническата администрация и прокуратурата оставя у близките на Стефанов съмнението, че властите просто не искат да дават пример на лишените от свобода как да подобрят съдбата си. "Ако влизането в СУ с отлична оценка не е доказателство, че той е решил да оправи живота си и да стане пълноценна част от обществото, какво друго да е", пита се майката на Владимир.

Последните 12 години от живота й са запечатали в съзнанието й смесените чувства на отчаяние, смирение и надежда. През цялото това време тя търси начин да помогне на сина си и дори създава "Сдружение за социална реализация и защита правата на лишените от свобода". Надява се и на среща с правосъдния министър Маргарита Попова, за да я запознае с реалните проблеми около превъзпитанието на затворниците. Според Иванова не формалните социални програми в затворите ще помогнат за пълноценната им интеграция навън, а именно образованието. И ако властите всячески се опитват да пречат, без да отчитат поведението на всеки отделен човек - наказателната репресия ще продължи да произвежда закоравели престъпници, вместо хора, желаещи да променят бъдещето си.

Служебната бележка от СУ, от която личи отличното представяне на Стефанов на изпита по биология. Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА

Успехът на сина й на кандидатстудентския изпит е лъч надежда, какъвто отдавна не се е появявал в живота на Тотка Иванова.