Играта на "всичко коз", която се задава с връщането на платеното образование в държавните висши учебни заведения, не обещава нищо добро. Заради лошите спомени от времето, когато студентите се деляха на "платени" и "неплатени", заради комерсиалната нагласа на ректорите, заради съвсем противоположния световен опит, както и заради това, че премиерът наложи промяната въпреки протестите на граждански структури, на всички останали партии в парламента и въпреки несъгласието на собствения си министър на образованието.

Когато нещо се налага без консенсус в образованието, само със 71 гласа "за", пък макар и само на първо четене

натискът е очевиден и веднага изниква съмнение

че не става дума за "антикризисна мярка", както ни уверява Съветът на ректорите. Ако наистина идеята беше да се пребори кризата, интересно защо същите ректори настояваха за въвеждането на платения прием и много преди кризата, когато подобен аргумент не би могъл да бъде използван.

Ректорът на УНСС и председател на Съвета на ректорите проф. Борислав Борисов например, който е най-запаленият по този по негови думи "конкурентен метод", откакто е оглавил университета през 2003 г., прави изявления как платеното висше ще върне държавните ВУЗ-ове на конкурентната писта заедно с частните. Като бивш депутат от "Коалиция за България" и благодарение на специалността си "Политическа икономия" професорът вероятно жали за началото на 90-те години, когато заради споменатия "метод"

университетите се превърнаха в един Клондайк

а платените студенти бяха на особена почит сред преподавателите им. И до днес впрочем "плащания" е първата асоциация, която изниква, когато стане дума за УНСС, и платеното образование само ще задълбочи този проблем.

Почитания за Съвета на ректорите, но за съжаление за неговата дейност не се чува нищо, освен че удължи мандата на председателя си и се чуди как да удължи и мандатите на самите ректори. Естествено другата му мъка е недостигът на средства в учебните заведения, но досега не е успял да предложи нещо друго освен най-лесния  начин - раздуване на приема, защото въвеждането на платени студенти представлява именно това.

Така ректорите явно се надяват да компенсират с лихвите намалените държавни субсидии в рамките на икономиите в целия държавен сектор, които се случиха през пролетта. И независимо че се предвижда студентите да могат да се обучават срещу заплащане само ако има незаети места, като броят им да не може да надхвърля 10% от капацитета на висшето училище, няма гаранция, че това ще се спазва. Защото

кой впрочем ще контролира?

Това че премиерът Бойко Борисов просто угоди на ректорите е поредното негово лично политическо решение, лишено от икономическа аргументация. Висят без отговор следните въпроси:

- След като и бездруго няма трудов пазар за сегашните възпитаници на 27-те висши училища, с какво се обосновава въвеждането на 10% допълнителен прием?

- По какъв начин университетите ще гарантират равнопоставеност на студентите, влезли с високи резултати, и на другите – с ниски, но платили висока такса?

- Как ще се предотврати опасността от още по-голяма девалвация на образованието и ще се гарантира, че платените студенти имат добра квалификация?

Любопитно е дали Съветът на ректорите може да представи сметки за очаквания прилив на средства в университетите, или просто ще станем свидетели на преразпределяне на студенти между ВУЗ-овете така, както им е удобно.

Че положението в университетите върви към трагично, няма никакво съмнение, след като дори на Софийския университет миналата година му се наложи да обяви четвърто класиране със свободни места в специалности като руска и немска филология и история. Причината за това едва ли е точно финансова, по-вероятно е да става дума за драстичен спад в качеството на обучението. По този въпрос обаче Съветът на ректорите не обелва нито дума. Нито по въпроса за странните резултати на агенцията по акредитация, която оцени всички държавни ВУЗ-ове с оценки "много добър" и "добър".

Ректорите продължават с опитите си да прокарат и правила, които да позволят на висшите училища

да създават търговски дружества, да въртят бизнес, да търгуват с имоти

В същото време студентите са поставени на последно място в ценностната система и никой не се чувства длъжен да дава отчет на обществото как харчи парите му за висше образование. Очевидно е, че университетите ги харчат зле - достатъчно е да се направи проверка на изхода им. Съветът на ректорите обаче едва ли би одобрил подобен контрол.

Като погледнеш кой е министър на българското образование ти става я1сно защо е цялата дандания з апари във висшето образование.

:-(