На път към морето   Президентът Никола Саркози категорично реши да върне в родината им ромите от Румъния и България, нарушаващи законите. Не защото са роми, а защото се опитват да си правят катуни, да тънат в мръсотия, да не работят, да надуват музиката и на всичкото отгоре да си вземат социалните помощи, които са поне 2000 евро. Само че номерът им не минава. На фона на надигналия се вой от правозащитни ромски организации, чиято дейност е съсредоточена в  перманентното усвояване на средства за интеграция, френският вътрешен министър определи акцията като „националната война срещу престъпността”.  И няма как да не е така, след като по-голямата част от  мургавите ни сънародници отиват в богатите западни страни или само за да крадат, или да живеят от социални помощи. Истина е, че не може да се говори, че всички роми крадат или мързелуват. Съвсем не е така. Лично познавам от години ромски семейства, които работят, стараят се да дадат добро образование на децата си, къщите им блестят от чистота и никога няма да посегнат и да вземат нещо чуждото. За жалост те са малцинство. Преобладаващата част нашенски мургави сънародници предпочитат да чакат от държавата всичко. Както ромите от Пещера, които признават, че и дори да ги изгонят, пак ще се пробват да върнат във Франция, тъй като там им дават толкова големи социални  помощи, че някои дори си строят къщи с тези пари.  Разбира се, можем да сме сигурни, че след като не спазват законите, френската страна пак ще ни  ги върне. Въпросът е как нашето общество ще се справи с този проблем, защото някои продължават да смятат, че да си циганин у нас е привилегия.Защото ромите у нас не плащат нито ток, нито вода. И никой не смее да си помисли да им спре тока или водата, защото ще скочат орда правозащитници. Да не би да не сте виждали как контрольорите в градския транспорт си обръщат главите и подминават ромите, които никога нямат билети. Но никой не си и помисля да ги свали от автобуса или трамвая, защото ще бъде засипан от хули. Циганите не пускат децата си на училище и никой не може да ги принуди на това. После тези деца остават необразовани, не могат да си намерят работа – те дори и не търсят – и започват да крадат. И така кръгът се затваря. И ромският проблем не само няма решение, но и се задълбочава. Още повече, че според последните официални  данни на статистиката България е с най-голям процент спрямо цялото население роми – 4,5%.  Да не говорим, че раждаемостта при тях е в пъти по-голяма, отколкото при българите. Въпросът е дали, като си заравяме подобно на щрауси главата в пясъка и се правим, че нямаме проблеми, това е в услуга на българското общество. Ако се замислим, ще разберем, че от подобна позиция на отлагането на решенията след недалечно бъдеще ще страдат и роми, и българи. Защото, ако оставяш някой да тъне в безпросветност, ти го обричаш след няколко години да е безработен и социално слаб  завинаги. А оттам до вписването му в криминогенния контингент крачката е една. Така че е време и българското общество също да се вземе в ръце.

С по €2000 помощи някои вече си построиха къщи там
Как ще се върна тук за 200 лв., като в Лион ми плащат по 2000 евро. С тези думи ни посрещнаха ромите в пещерския квартал ”Пирин” и отказаха всякакви снимки - „да не би да ги разпознаят от вестника и да ги спрат на границата да се върнат обратно”. От 1000 жители в ромския квартал 80 на сто си изкарват прехраната във Франция. Някои са се върнали по родните места, за да си починат в 1-месечен отпуск и са са хванали да помогнат на събратята си да си поправят покрива или да изградят някоя допълнителна стая за многобройната челяд. Други празнуват с припечеленото от гурбета,надувайки до краен предел музиката и огласяйки улиците в квартала. „Защо да се връщат децата ни -там имат социални придобивки - 2 пъти в седмицата ядат безплатно, малките са облечени и ходят на училище, а като се върнат - майките и бащите им откъде ще вземат пари да ги изучат и да ги отгледат”, разсъждава 56-годишният Юзеир Махмудов. Побелелият мъж преди месец се е върнал от Париж, където живеят тримата му синове със семействата си, отишли да си търсят късмета преди 10-ина години и останали във френската столица. „И яденето им ядене, и не плащат за доктор за спешните случаи, а тука ни искат по 15 лв., ако отидеш на преглед, и още толкова за снимка, откъде да ги вземеш - лягаш и умираш”. И намерение нямам да се прибирам - там ми плащат поне 10 пъти повече и храна ми дават и работни дрехи за строежа”, споделя 34-годишният Орхан Исмаилов, който се е качил на покрива на своя комшия и му помага за претърсването на керемидите. „Нашите социални помощи не са като техните - да отидеш в бакалията и да свършат за ден - там хората дават доволно”, допълва Орхан, като отказва категорично снимка. И по-възрастните в квартала са опитали от френския хляб, поработили са няколко години, издигнали са двукатни къщи и вече са се устроили в Пещера, защото европейците търсят по-млада работна ръка, пък и годините са натежали. „Да ни осигурят добри пари и работа, пък тогава да ни връщат

Министър председателят
оглавява правителството
и българите навсякъде по света
искат да могат да го посрещат
с голяма топлота.
Една от най-важните му задачи е
да вдъхва на своите сънародници
вяра в бъдещето.
Когато лидерът е сърдечен -
изумително колко силна е тази вяра.
Въпреки че, много от съотечествениците ни
живеят в мизерия вътре и извън страната ни -
те ще продължават да бъдат изпълнени
с вяра и радост. Това е силата на сърцето.