hikari :: Боряна Димитрова, Управляващ партньор в "Алфа Рисърч": Скандалът със СРС-та разклати основата на управ...

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.01.2011 05:26 - Боряна Димитрова, Управляващ партньор в "Алфа Рисърч": Скандалът със СРС-та разклати основата на управлението - доверието

Автор: hikari Категория: Политика

Прочетен: 1080 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 27.01.2011 17:15

Боряна Димитрова

- "Гарантирано от премиера" не може да замени правилата и независимата съдебна власт.

- Видимата лекота, с която управляващите минаха през изпитанието, крие под повърхността си нови форми на протест

- Доста абсурден изглежда Първанов в ролята на юридически консултант

- Има един печеливш от скандала... Мишо Бирата

- Всеки път се удивлявам какво още може да направи главният прокурор, за да срине и малкото останал авторитет

Как ще коментирате новата порция записи на разговори между премиера Борисов и шефа на митниците Ваньо Танов?
- По същия начин, както и от предишните. Онова, което преди се е правило тайно, сега заради свръх употребата на излизащите от контрол СРС-та, става явно. И става очевидно, че много от практиките не са се променили, че от тях се възползва все същия типаж и кръг от хора, че нещата до болка се повтарят...

Все пак, мнозинството от българите не присъстват в телефонните контакти на властимащите и случващото се ги демотивира. Успехите с магистралите и спортните зали не може да компенсира продължаващото разяждане на социалната инфраструктура, в която се разпореждат старите корупционни механизми.

Какво е скандалното в този скандал с подслушване и съмнения за покровителства на властта над нарушители?
-Скандалът е медийна категория и зависи силно от възприятията на хората за това, кое е публично допустимо и кое – не. Ако двама души се уговорят да елиминират конкурент - това е разговор. Ако обаче той стане публично известен, става скандал.

Ето защо не ми се иска да обсъждам станалото в термините на шоуто, сензацията, маскарлъка, както обичайно се определя скандалът. За мене най-важното и с най-дългосрочни последствия е обстоятелството, че беше разклатен фундаментът, на който се крепи подкрепата за всяко едно управление – доверието; доверие, основано на истина, законност, поемане на отговорност.

Каква снимка на обществото показват гражданските и политическите реакции на разпространените записи на разговори на шефа на митниците Ваньо Танов?
-Обществото не е едно цяло и отдавна вече не всички граждани реагират еднакво на политическите събития. Най-напред, откроиха се две групи по около 25-28% всяка, които застанаха зад двете противоположни тези.

Тезата на управляващите - че зад скандала прозират пипалата на октопода «Петров Янев, Първанов», че става дума за инсцениран компромат, който цели да срине доверието към властта в годината преди изборите. И тезата на опозицията, че и тези управляващи вече са разпънали чадър над контрабандата и корупцията.

Към момента, тези 52-53% са приблизително границите на частта от обществото, която може да бъде мобилизирана на чисто идеологическа основа, и която, ако мога така да се изразя, пребивава «в мир със себе си». За тях случилото се има едно обяснение, други реакции са невъзможни.

Какво става с другата половина от избирателите?
- Да, наистина, извън тези групи остават почти половината от избирателите, които се чувстват зле или направо отвратително, почти като в капан от създалата се ситуация. Те не приемат нито масовото подслушване и управление, при което равенството пред закона е подменено от равенството пред СРС-та, нито пък се чувстват една общност с Алексей Петров, ДС, енергийната мафия и пр., които надничат от отсрещната страна.

Рамките, в които набързо беше затворена интерпретацията на ситуацията – от ляво ДС, от дясно милиционерски похвати, отне от тези мислещи и със запазени граждански рефлекси хора самочувствието и енергията на един възможен протест, за какъвто говори Юрген Рот. Нито тези хора сами, нито някоя политическа сила съумя да им предложи платформа, която достатъчно убедително да стане база на граждански натиск и искания.

Разбира се, възможно е да има и отлив от традиционните форми на граждански натиск. Едва ли е случайно, че гражданските инициативи по темата са изцяло в интернет пространството. Усещането ми е, че видимото спокойствие и лекота, с която преминаха управляващите през настоящото изпитание, крие под повърхността си нови форми на протест. В този смисъл картината на обществените реакции не е толкова безнадеждно апатична, колкото изглежда на пръв поглед.

А случайно ли е според вас, че едни от бурните дискусии в интернет възникнаха именно около официалните съобщения, че всичко е законно, но записите са манипулирани. За какво говори тази реакция и ако разглеждаме скандала като тест, издържаха ли го институциите? Как изглежда сега третата власт?
- Тази тема предполага много дълъг разговор... Както паралелните власти в обществото, така и изкушенията на официалната са толкова по-силни, колкото по-слаба и зависима е третата власт, особено по висшите си етажи.

В конкретния случай прокуратурата се бави толкова дълго, главният прокурор се скри така удобно зад наметалото на господар на мълчанието, че не оставиха никакво съмнение, че времето им е било необходимо не за да водят независимо разследване, а да «подпечатат» най-удобното за засегнатите страни съобщение. Не знам кой тези дни каза, че обществата не се различават чак толкова по скандалите си; различават се по начина, по който излизат от тях.

Там, където е обичайно истината да бъда замазвана, а правото да се прилага според властовите ресурси на заподозрения, нищо съществено не може да се промени. И това много ясно се вижда отвън, не случайно корупцията и състоянието на съдебната система продължават да присъстват във всички доклади за България. От години проучванията показват все едно и също ниско доверие в прокуратурата, но знаете ли, всеки път се удивявам, какво още може да направи главният прокурор, за да срине и малкото останал авторитет. Пагубното е, че така срива и държавността.

Кои според вас са най-важните въпроси, на които кабинетът не даде отговор и след като получи доверие в парламента? И как изобщо се очертава управлението в близкото бъдеще?
-Ако погледнем на случващото се не през призмата на скандала, а на модела на управление, не може да не направи впечатление една елементарна мисловна и властова схема, която се налага.

Управлението, концентрирано във фигурата на премиера, се представя като непрекъснат поток от загрижени за хората /едно/лични решения – спират парното в Шумен, премиерът се обажда ....и го пускат, Перник е застрашен да остане без университет, праща делегация при премиера и... всичко се нарежда, Мишо Бирата има проблеми с митниците, звъни на президента и премиера, Явор Дачков ще публикува разобличаващи материали, и той звъни на премиера…

Ами след като управлението се мисли като сбор от лични отношения и разпореждания, то тогава съвсем естествено е и контролът му да е такъв – не на решенията, не на законовите регламенти (както между впрочем това става в Европа), а потенциално на всеки гражданин, било то и министър, за който съществува дори само подозрение, че може да кривне от правия път.

Тъй като настоящият скандал ще отмине, а рефлексите и моделът на управление ще си останат, ми се ще да цитирам макар и по памет думите на един безспорен авторитет за премиера, германския канцлер Ангела Меркел при посещението у нас. Та тогава тя каза приблизително следното «ние, които сме израснали в Източна Германия знаем, че и на всеки работник да имаше по един контрольор, той пак щеше да измами системата; ако хората не са мотивирани, ако няма ясни правила и конкуренция, контролът не струва нищо...»

За известно време обществото беше склонно до споделя илюзията, че премиерът може да бъде личен гарант за всичко, особено след "голямото поделяне", което предишното управление си спретна. След безобразната корупция и политическо покровителство по времето на Тройната коалиция очакванията към Борисов бяха много високи.

Самият Борисов се опита да замени безотговорността на тройната коалиция с личен ангажимент и контрол. Поредицата от скандали обаче - с Калина Илиева, с депутатите любители на скъпи мобилни телефони, със СРСта - показаха много ясно, че това не е верният път. "Гарантирано от премиера" не може да замени правилата, институционалните механизми,независимата съдебна власт. Напротив, може само да ги ерозира. Така че за мене най-сериозният въпрос, на който вотът не даде отговор е "а сега накъде"?

Какво показаха дебатите при вота на доверие и цялостното поведение на основните политически сили, откакто избухна скандалът?
- Общо взето изненади нямаше. Но тъй като въпросите, които го предизвикаха, не получиха отговор, вотът затвори дебата в парламента, като го отвори обаче за медиите и интернет пространството. Чисто политически, той създаде една неприятна за управляващите ситуация, раздразнението от която те не успяха да скрият - цялостната им политика да бъде подкрепена единствено от "Атака".

През следващите месеци предстои вземането на важни решения – по Шенген, енергийните проекти, посланиците свързани с ДС и пр. Всички те, както вече виждаме, изострят външното внимание към България. В този контекст все по-силната зависимост на ГЕРБ от националистите го поставят в неизгодна позиция.

Има ли изобщо печеливш?
- Не, не мисля. От случилото се загуби понятието за истина в политиката. А това ощетява гражданите. Девалвира за пореден път и политическото доверие. А това ощетява всички партии, защото фундаментът на политиката е доверието. Само след няколко месеца са изборите и всички ще усетят на собствен гръб какво означава среда, в която липсва доверие, в която всичко е омаскарено. За жалост относително предимство в такава среда получава онзи, който е успял да принизи всички до себе си. Но като цяло, печеливши няма.

Всъщност, знаете ли, като се замисля, май има един печеливш…. Мишо Бирата. Честно казано, не виждам кой конкурент ще му се изпречи насреща, след всичко, което стана ясно за неговото могъщество. Помислете само, колко от хората със семеен, дребен, че и среден бизнес могат да се похвалят, че ако администрацията "пречи" на бизнеса им, те могат да звъннат, хей така, между другото, на президента.

Приемам че всичко е законно, че никой не е оказвал натиск. Нормално ли е обаче самото това президент и премиер да си решават проблемите на "Мишо бирата" (езиковият арсенал не е много по-различен от Пурата, Баретата и др.подобни.)? Дори и само разговор да е имало, какъв сигнал е това към стотиците дребни предприемачи, към чуждите инвеститори, към гражданите – как те могат да решават проблемите си?

Как ви звучи признанието на президента, че е разговарял с премиера за Мишо Бирата дали са законни действията, които се предприемат, но не бил лобирал. Какво показва обаче подобна практика?
- Звучи ми като закъсняло признание за нещо, което беше ясно още в самото начало. Доста абсурден изглежда Първанов в ролята на юридически консултант, който разяснява на бирен бос кое действие е законно и кое не. Обидно за интелекта е подобно обяснение. Иначе, както казах, скандалното е, че изобщо президентът води подобни разговори. Говорят зле за държавата, на която той е глава.

Един дребен собственик може с години да се блъска в бюрократични и административни пречки, докато други решават проблема си с едно телефонното обаждане. За каква среда за правене на бизнес можем да говорим тогава?

Според ваши колеги най-интересното от дебатите и гласуването в парламента е позицията на "Синята коалиция". Какво показа традиционната десница при тези събития?
- "Синята коалиция" взе единствената възможна позиция в сегашната ситуация. Ако има група, която е възможно най-чувствителна към ценностите на свободата, на личността, към ограничаването на гражданските права, това е широкият кръг от нейни бивши и настоящи симпатизанти. Затова в този вот тя не можеше да гласува "за".

Същевременно обаче нейните избиратели са и най-чувствителните към неразградените структури на ДС, към геополитическата проекция на енергийните проекти. Затова тя не можеше и да гласува заедно с БСП, ДПС и РЗС. Независимо от всички неща, които могат да се кажат за и против поведението на Синята коалиция, идеологически тя е изразител на консервативното дясно, различно както от национализма на Сидеров, така и от популисткия уклон на Борисов.

И това беше ясно заявено. По-големият проблем за сините е, че тезите им си остават чисто експертни, затворени в един тесен кръг от политици и че не успяват да изградят мост към много по-голямата група на хората с граждански рефлекси, която би могла да формира една стабилна и конкурентна електорална база.

А ГЕРБ успя ли да порасне, откакто е на власт? Виждате ли новоизградени политици, еволюция при познатите лица?
- ГЕРБ не е замислена да изгражда и развива политици, това е партия, изградена около един човек. Което между впрочем важи и за почти всички останали. Още Иван Хаджийски пише, че българските партии се изхабяват бързо във властта, но никой не мисли за политическия резерв. Балкански синдром, толкова години не излизаме от него.

За разлика от политиците, добре стоят някои от министрите, такива, които държат да запазят експертното си излъчване и авторитета си в професионалните общности, от които идват.

Какъв ще е ефектът от всичко това върху ГЕРБ. Изобщо какво да очакваме до местните и президентските избори наесен?
-И без да сме особено прозорливи, можем да се досетим, че ако предпоставките останат същите – същият персонализиран и популистки стил на управление, същите дългогодишни мрежи на влияние, същата безотговорност на съд прокуратура, то и резултатите ще бъдат идентични. Нови разкрития, нови скандали.

Службите за сигурност започват да изглеждат като на глинени крака, върнаха се милиционерските вицове, сгъстиха са тоновете във външните оценки. От своя страна бизнесът със записи се оказа доходоносен като обществено влияние, а има ли търсене производство все ще се намери. С една дума, страхувам се, че е лоша спиралата, в която влиза страната; трудни времена, изискващи трудни решения. Въпросът е ще има ли кой да ги направи.

Ако ГЕРБ прочете т.нар скандал и като следствие от досегашния си хаотичен, непоследователен и силно персонализиран модел на управление, възможно е да се реши на по-цялостни, систематични и радикални действия. Да се откаже от милиционерски рефлекси в полза на институционални механизми – да направи законови промени, позволяващи отзоваването на свързаните с ДС посланици, да отстрани подобни личности от собствените си редици, да подреди енергийните си приоритети.

Разбира се, в година на избори чудеса не могат да се очакват, но може поне да бъдат дадени първи знаци. Дали, след като СРС удари, ще видим как Егото заглъхва и ГЕРБ европеизира модела си на управление, предстои да разберем в следващите месеци.

Разбира се, възможно е и друго. На базата на вота на доверие, който получи в парламента, ГЕРБ да втвърди партийната реторика, за да удържи достатъчно подкрепа до изборите. Не е изключено дори да я постигне, но така ще продължи да губи модернизационно и граждански ориентирана част от обществото. Не е сигурно, че тези хора лесно ще намерят за кого да гласуват. Но ще продължат да правят независими експертизи, да спорят, да търсят, и един ден ще кажат "аз поне опитах".

Нагоре

Тагове: бг реалност,