- Акад. Сендов, как бихте коментирали сътресенията в БАН?
- Това, беше едно малко цунами за БАН, но без жертви. Нали знаете, че винаги нишката се къса там, където е най-изтъняла. В държавата ни има проблем с икономиката. В едно семейство, когато няма пари, започват едни безкрайни скандали. Проблемът с БАН обаче е много сложен. А решението, което беше взето по отношение на академията е временно. За съжаление в България образованието и науката не са приоритет на държавата ни в последните години. Поставям образованието преди науката, защото не е възможно науката да съществува без образование. Обратното също.
Явно самочувствието ни като нация много е спаднало. Преди годините на т.нар. демократичен преход бяхме част от една общност, която си имаше свои виждания и интереси. Но ние там имахме много по-сериозна роля, в сравнение със сегашното ни положение като член на друга общност. По онова време България беше фактор в науката и технологиите и това е неоспорим факт. В нашата държава няма хъс, няма ясни цели, към които се стреми. А българският народ е способен, кадърен. Но погледнете младежите ни, на какво дередже са повечето от тях. Винаги се стряскам като срещна млади момиченца на по 10 – 12 години, които вече са начервени и напудрени и са захапали дълги цигари. Какво е това поколение?! Всичко това се дължи на възпитанието. Или по-скоро на отсъствието на такова.

- Признак на какво е липсата на самостоятелно мислене?
- Не само самостоятелното мислене определяше ролята на България в онази общност, в която преди членуваше. Тогава имахме волята и амбицията да изразяваме свои претенции, думата ни се чуваше. Борехме се да бъдем водеща страна в електрониката и роботиката и бяхме първенци. Също така се нареждахме в челните редици по математика, физика и т.н. Ние трябва да имаме национални амбиции. А с какво можем сега да имаме такива амбиции. Може би с футбол, баскетбол?! Хубаво. Но може ли да не си гледаме образованието. Училищата ни трябва да са за чудо и приказ.

- А нормално ли е науката да съществува сама за себе си, без да се използва и прилага в бита?
- Не е възможно, нито пък е нормално. Науката никога не е съществувала сама за себе си. Тя винаги е обслужвала обществото и е една от най-съществените части на човешката култура. Науката ни помага да разберем как да живеем, как да действаме целесъобразно, как да се борим с природните стихии. Представете си, че в Япония нямаше ясно изразен научен подход в строителството. Според вас какво щеше да стане там сега? Ако това земетресение беше другаде, жертвите щяха да са милиони.

- Да се върнем към жертвите на реформите в науката у нас. Вие подкрепяте ли промените, които този кабинет и този министър правят?
- Не съм радикален противник на предлаганите промени от двамата министри - този на образованието и науката и онзи на финансите. Защото действително Академията има нужда от сериозни реформи. БАН е създадена, за да обслужва обществото, да му служи. Академията не е направена като клуб по интереси, в който ние да си се занимаваме с каквото ни хрумне, а правителството щедро да ни плаща за това. БАН се развиваше много бурно в периода след 1950 г. И броят на работещите в нея стигна 15 000 души. Аз бях председател на академията две години преди и две години след демократичните промени. И твърдя, че БАН обслужваше тогавашното общество много адекватно. Сега потребностите и нагласите са други. И затова тази огромна машина БАН трябва да се пренастрои. Там е събран най-добрият научен потенциал, без да казвам, че е единственият. Но този потенциал сега трябва да се пренастрои. Хубаво е, че ръководството на БАН поиска оценка от външни европейски експерти, които ясно казаха, че БАН не трябва да се закрива. Но са нужни сериозни преустройства. Правителството също иска преустройство, но не казва какво точно трябва да се промени. А ръководството на БАН реши, че от него се изискват само съкращения. Правителството трябва да осъзнае, че парите за наука не трябва да се орязват. Напротив, трябва сериозно да се увеличават, ако искаме да сме в унисон с тенденциите в ЕС и да сме модерно общество. Добре стана, че все пак не се стигна до ликвидиране на Академията.

- Как ще коментирате новите постановки в закона за науката?
- Това не е нов закон, приети са някои изменения и допълнения в съществуващия закон. Това временно ще успокои обстановката. Но проблемите няма да бъдат решени, ако правителството не каже, чрез предвижданото в закона настоятелство, накъде трябва да върви БАН. Настоятелството по новия закон е върховен орган за управление на академията. Ако то от своя страна е активно, трябва да изиска от властта да определи приоритетите в тази сфера, но и да даде пари за това. Защото без пари никъде нищо не се прави и не се получава. Това настоятелство трябва да вземе много енергични мерки и да убеди управниците ни да отпуснат на БАН, допълнително за тази година, поне още 10 000 000 лв. или 15 000 000 лв.
Смятам, че най-важното за БАН сега е нейното подмладяване. Затова тя трябва да се отвори изцяло към висшите учебни заведения. БАН трябва да стане национален център, в който всички български учени да се чувстват у дома си. В развитите държави висшите училища са мястото, където преподавателите извършват сериозни научни изследвания и така поддържат качеството на обучението. Затова, всеки преподавател има право на така наречената „съботна година“. Веднъж на 5 – 6 години, те се освобождават за една година от преподаване и се занимават само с изследователска работа. У нас БАН трябва да бъде място, където университетските преподаватели могат да прекарват съботната си година.
Смятам за крайно наложително към Академията да се създаде отново Научен институт по образованието. Проблемите на основното и средното образование се нуждаят от сериозна научна подкрепа. Прави ми впечатление, че сега се провеждат реформи без да се експериментират. Това, което ние направихме след 1979 година с ПГО (Проблемна група по образованието) беше един сериозен експеримент, който се закри, но много неща останаха от него.

- Не смятате ли, че реформите в образованието са твърде самоцелни и не водят до никакъв конкретен резултат?
- За българското образование трябва да има ясни и дългосрочни перспективи, които да не се сменят от всеки следващ министър. Затова съм категоричен, че е нужен Научен институт, който изучава и експериментира нововъведенията. Той трябва да се грижи и за непрекъснатото усъвършенстване на учителите. Проблемите в образованието са динамични и учителите трябва непрекъснато да се обучават.

- Накъде върви едно общество, когато се заделят повече пари за полицейщина, отколкото за наука и образование?
- Вижте, то целият свят върви нататък. За съжаление. Като че ли природата се стреми да се съхрани, като не дава на човечеството много да поумнее. Вероятно е решила, че хората трябва малко да оглупеят, за да не са толкова силни срещу нея. Затова внушава на правителствата да влагат по-малко пари за наука и образование.

- Отмъщение на природата ли е земетресението в Япония например, където вие бяхте посланик?
- Не, това са естествени процеси. За Япония това земетресение не беше неочаквано. Живях там 6 години и през цялото време непрекъснато се говореше, че се очаква разрушително земетресение с жертви до 100 000 души. Постоянно се правеха тренировки на населението, строителството им е изключително стабилно и съобразено с това, че там земята се тресе много често. Това, което сега беше страшно, е цунамито и тази атомна централа. "Фукушима-1". Ирония на съдбата е това, че "Фукушима-1"означава "щастлив остров". За съжаление той стана символ на нещастието.

- Нашите сънародници адекватно ли реагираха, според вас?
- Бяха много активни в нета и малко прекалиха с емоциите. Но нашите хора са интелигентни и са наясно с обстановката. Затова мога да кажа, че няма паника. Нашият консул обаче направи нещо недопустимо – напусна самоволно поста си. Добре е, че веднага беше назначен заместник, който се грижи много добре за българите в Япония.

- Какъв е вашият коментар за политическите трусове у нас?
- В политиката много често се действа силово. И така е не само у нас, а и навсякъде по света. Погледнете какво се случва в Либия. Веднага се решава да се действа със сила. Умът отстъпва пред силата. Защото така е по-лесно.

- Докъде ще стигнем с такива силови методи на управление, прогнозирайте като математик?
- В много отношения нещата вървят хаотично, но статистически има някакви закономерности. Наскоро Валери Петров каза: "Ние смятахме, че ще сменим върхушката, ще направим малко промени, но социализмът ще си върви". Но не стана така. СССР потъна и завлече всички. Преди България имаше 12 милиона дка напоявана земеделска площ, а сега знаете ли колко са? Няма и един милион декара. Цялата иригационна система бе разрушена. И защо?! Защо трябва да се руши нещо, което може да се използва и при демокрацията. Какво по-голямо земетресение и цунами от това. Има такива сингулярни точки. Трябва обаче да си оправим системата на образование и наука, защото нямаме друг ресурс. Знаете ли, че в Япония, за да се научат да четат и пишат, децата се обучават 10 години. Те започват да четат вестници, след като завършат 10 клас. У нас не е така. Но там неграмотността е под 1 процент. А у нас е към 10 на сто.

- За вас се разказват легенди за това как сте се самоизградили, какво ще посъветвате младите хора, които искат да се реализират чрез познание?
- Да учат и да се трудят. В нашето семейство мързелът и лъжата бяха недопустими. Работил съм три години като метач в чистотата. Наложи ми се, защото имуществото на баща ми беше експроприирано след 9 септември 1944 година, а мен ме изключиха от комсомола и казаха, че няма да ми разрешат да следвам. А аз много исках да уча. Какво е решението? Да се вайкам, да бягам зад граница, или да се съобразя с условията и да намеря решение. Аз го намерих - напуснах родния Асеновград, дойдох в София и започнах в чистотата. Но и като метач ходех често в СУ, защото имах приятели там. Ако човек е здрав и млад, нищо не може да му се опре.

- Ползвахте ли дивиденти от трудното си минало след години?
- Единственият ми дивидент е, че не ме е страх от нищо. Даже от това да се върна да мета улиците. Като се прибрах от Япония, на Попа докато чаках тролея видях една чистачка, която къртеше несръчно леда на спирката. Рекох й : "Моме, дай да ти помогна" и й показах как се прави тази работа. Хубаво, че никой не ме разпозна...




Благовест Сендов е роден на 8.02.1932 г. Той е професор по числени методи в СУ "Св. Климент Охридски". Има над 200 научни публикации в областта на теорията на апроксимациите, компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия и др., а така също и седем монографии и над тридесет учебника. Член-кореспондент от 1974 до 1981, академик на БАН от 1981, председател на БАН от 1988 до 1991. Макар да е безпартиен и син на "враг на народа", Сендов е избиран многократно за народен представител още по време на комунистическия режим. Парламентарната му кариера продължи и след 1989 г. Председател и заместник-председател на Народното събрание от 1995 - 1997г., от 1997 - 2004 г. Посланик в Япония от 2003 до 2009 г.


Аделина Делийска