Ако сценарият на диктатора се провали, следват хаос и радикален ислям  

Миролюба Бенатова
Би Ти Ви

---

Не са съвсем верни обобщенията, че сънародниците ни в Либия са много добре и затова са отказали да ползват двата самолета, изпратени от правителството. Българите са разпръснати из цялата страна. Много от желаещите да избягат от революционната обстановка в страната вероятно не са имали възможност да се придвижат до Триполи. Онези пък, които живеят в Бенгази, където е епицентърът на вълненията, е твърде вероятно и да не са разбрали за готвената евакуация поради информационното затъмнение на режима. Трудности създава и фактът, че до ден днешен не се знае точният брой на работещите в Либия. Има обаче и още един проблем. Хората, които са имали възможността да работят в тази страна знаят, че не е никак лесно човек да приключи взаимоотношенията си с институциите там, без да остане излъган. Първо изключително трудно се получава изходна виза. Но понякога дори да я вземеш, пък не можеш да си получиш заработените пари, защото не ти се дава разрешение за превод. В този смисъл не можем да обвиняваме хората, че са прагматични. Колко от нас биха оставили с лека ръка парите, за които са работили години наред, или документите, доказващи трудовия им стаж?
През последните дни разговарях с десетина българи от различни части на страната. Повечето от тях живеят в Либия от 20 години и я обичат, такава каквато е. Направи ми впечатление, че те не бяха много критично настроени към Кадафи. Само един българин, който отскоро работи като консултант към западна компания, сподели, че страната в момента е проядена от корупция.
Ние гледаме на събитията в тази африканска държава от европейската кула с доза пренебрежение, но ако се замислим, имаме доста общи черти. Отразявайки делото на несправедливо обвинените за СПИН епидемията наши медици, установих, че начините, по които съдебните процеси могат да бъдат манипулирани, са доста сходни с България. Като започнем от протакането във времето и стигнем до насилието над свидетели и обвиняеми. Корупцията всъщност е много силен катализатор за промени във всяко общество. Самите либийци явно вече смятат, че нивото на несправедливост и концентриране на петролните долари само в управляващата върхушка е достигнало до точката на кипене. Това, което се случва в момента, е плод на изключително нечестните договорки между режима на Кадафи с крупния западен бизнес. От гледна точка на мултинационалните петролни компании бунтовете определено объркаха сметките им
Доскоро плановете на Западния свят съвсем не включваха Кадафи да бъде детрониран, а на негово място да дойде някаква форма на демокрация. Логично недоволството пламна в Бенгази, защото там хората никога не са обичали управляващата фамилия. До някаква степен СПИН процесът срещу нашите медици бе следствие именно от тлеещата вражда по оста Триполи-Бенгази.
Обществените вълнения сега са разсейка на този дългогодишен тумор в страната. Трудно бихме могли да преценим, дали той ще успее да катурне властта, но трябва да се има предвид, че извън управляващата фамилия в Либия не е подготвян друг лидер, който да поеме държавата в един по-модерен вариант. Най-известният син на лидера - Сейф ал Ислям, би могъл да получи симпатиите на опозиционно настроените кръгове. Имало е моменти, в които е изглеждало, че мисли по-различно от баща си. При по-задълбочен анализ обаче се вижда, че всичко е театър. В момента има два възможни сценария, които самият Сейф ал Ислям начерта. Единият е либийският народ да приеме промени, които да дойдат от кръговете на Кадафи. Другият развой е пълен хаос и разруха. За съжаление много често уж справедливите революции остават излъгани. Ако строят бъде променен по начина, който върви в момента, това ще доведе до брутален хаос и разруха.
От другата страна на монетата са голяма част от либийците, които не искат промяна. Те са устроени материално, имат редица привилегии. Всяка една от западните компании например има задължителна квота, в която трябва да работят минимум една трета местни специалисти. Те могат да взимат по-малко пари, но всичко в социалния им свят е осигурено.
Имат евтина храна, къщи и коли
Нямат кино, театър, опера, но това не е защото Кадафи е на власт. Сега ако дойде радикален ислям, той също би забранил тези "екстри".
Повечето българи в Либия само са чували, но не са виждали насилието, за което се говори. Всички бяха категорични, че ако има насилие, то е само в Бенгази и частично в Триполи. А там даже вече имало и празненства. Хората празнували победата над Кадафи. Това е Либия, довчера се стреляха, а днес честват. Те са непредвидими и нелогични. Трябва да се отчете и наглостта на Кадафи. Той е поел тази страна 27-годишен, справил се е със сложните племенни вражди и сега ще направи всичко възможно да удържи империята си. Ако не успее, ще направи всичко възможно либийците да съжаляват, че са го предали. Чисто психологически либийците са трупали прекалено много енергия в себе си поради многобройните табута, в които са били длъжни да живеят. И те в момента са като едни деца. Имат нужда да излязат и да направят някоя беля. Остава да видим, колко голяма ще е тя.
Записа Любомир Старидолски

Имам 3 неплатени заплати, ще отида пак в Джамахирията, закани се инженерът Георги"Направо ми се подкосиха краката, когато ми се обадиха от външно министерство. Започнаха официално и смятах, че е настанало най-лошото със съпруга ми, но се оказа, че са го спасили и се прибира". Това разказа развълнувано Йорданка Георгиева, която бе една от 50-те българи, чакащи на летище София първата група евакуирани нашенци от Либия. Повече от 10 часа роднини на сънародниците ни изкараха на стария терминал на столичното летище в очакване на съпрузи, майки и синове.
110-те българи кацнаха вчера в 4 ч сутринта на аерогара София след 12 часа престой на летището в Триполи. "Много трудно стигнахме до порта, тъй като той бе окупиран от близо 30 хиляди души, искащи да напуснат Джамахирията. Сред тях имаше и много привърженици на Муамар Кадафи", разказва медицинската сестра Катя Атанасова. Тя бе сред първите стъпили на родна земя. Благодарение на дипломатите в Триполи евакуиращите се българи лесно преминали блокадата, защото всички били инструктирани предварително как да стигнат лесно до двата ни самолета, които премиерът Бойко Борисов изпрати, за да ги върнат в България.
Съпругът на Йорданка, който от 4 години е в Либия, бил евакуиран чрез ескорт, организиран от либийската компания, за която работел. В Джамахирията той строял къщи за местното население в град Сулук. В последните дни протестиращите обаче започнали да нападат чуждите работници и да се настаняват в новопостроените къщи. Повечето от пристигналите с първия спасителен полет бяха работещи в Триполи. "Докато стигнем до летището, гледахме трупове, запалени къщи и коли", спомняха си с ужас нашенците. "Хората ги е страх да излязат на улицата. Приятелско семейство отказа да ми помогне, защото се боеше, че ще ги застрелят", сподели друга българка, която пожела да остане анонимна. Тя не иска да си каже името, защото възнамерява да се върне в Либия, за да вземе парите, които е изработила през последните месеци.

"Опасявам се, че ако критикувам Кадафи, няма да ме пуснат да се върна в страната и да работя отново там", каза още жената. Според нея е много възможно либийският лидер да наеме убийци, които да се разправят с протестиращите. "На поддръжниците си раздаде по 10 хиляди либийски динари. Той няма да се спре. Знаете, че Сталин не е имал милост и той като него няма да има", категорична бе нашенката.
Повечето от завръщащите се съжаляваха именно за парите, които са загубили вследствие на бунтовете. Компаниите, за които са работили, са затворили офисите си и те нямали възможност да си вземат заплатите. "Трябва да се върна, защото там ми остана апаратурата", каза и Георги Минев. Други пък останали без паспорти, тъй като били заключени в касите на фирмите. Това обаче не им попречило да се качат на самолета благодарение на дипломатите ни в Триполи.
Панайот Ангарев

танас Тодоров,
първият нашенец, стъпил на родна земя
- Откога сте в Либия и какво работите?
- От юли 2010 г. Строителен инженер съм.
- Откъде пристигнахте в Триполи?
- От западната част, от град Аджелат. Бях единственият българин в района. Придвижих се 140 километра без проблеми. По принцип през деня беше спокойно. Нашият лагер беше извън града.
- Как разбрахте за евакуацията?
- Поддържах връзка през цялото време с външно министерство. Имахме постоянно сателитна връзка и това ми позволи да съм в час с плана за спасение.
- Доволни ли бяхте от работата си? Бихте ли се върнали?
- При тези обстоятелства сега не бих се върнал. Работата ми беше добра, но много неща се промениха.
- Знаете ли за други българи, които имат проблеми с придвижването или са блокирани?
- Много от тях не могат да се придвижат до Триполи. Столицата е на 1000 километра от Бенгази и е изключено да стигнат до нея. На много места има блокади. Там положението е много тежко.
Панайот Ангарев

Само една българка - Ирина Кънева, се завърна у дома в сряда сутринта с правителствения самолет от Триполи. След няколко отлагания Еърбъсът на Авиоотряд 28 кацна на летище София точно в 11 часа вчера. С него от ада в Джамахирията се приземиха около 70 хървати, сърби, македонци, южнокорейци и китайци. "Тамо сме по градежите. Като се оправят, се връщаме", обясниха група македонски строители, пристигнали с нашия самолет. Техните дипломати ги качиха на специален микробус, с който да се приберат у дома.Зад светкавиците на фотоапаратите и щастливите усмивки на завърналите се обаче остана една българка - възрастна жена, която напразно чакаше в залата своя син. "Надявам се на чудо, дано да е в самолета", не се отчая жената, въпреки че от него слезе само една нашенка. "Снаха ми от два дни няма връзка по скайпа със сина ми. Знаем, че е барикадиран в болницата в Бенгази, където е кардиолог, и не е излизал оттам. Когато говорихме с него, ни каза, че има много ранени, за които се грижи", плачеше възрастната жена. Тя ходила във външно министерство, но оттам и казали, че няма вест за сина й.Във Външно бе подаден сигнал и за друга група блокирани българи в Източна Либия. Информацията била изпратена от Жени Иванова. Тя твърди, че лагерът на българите, които работят за австрийска компания, е бил нападнат и разбит в пустинята. "Сънародниците ни се намират източно от Бенгази, в района на град Джалу. Преди няколко вечери дойдоха и ни разбиха лагера и колите. Преспахме в пустинята и на сутринта успяхме да посъберем една кола и за късмет тя запали. Изнесохме се в този лагер, но сега сме блокирани", пише и един от бедстващите. От писмото не става ясно кой е нападнал българите, заедно с които има и австрийци. Телефоните са блокирани, хората не знаят какво да правят и молят за съдействие. Във фейсбук Диана Пеева съобщи, че нейни приятели, работещи за австрийската компания VAOS, са блокирани в лагер на 400 километра от Бенгази - в рафинериите в Марса Елбрежа.Имало още 100 човека в пустинята,

"Полагаме усилия да приберем сънародниците ни от Бенгази и източната част на Либия по море", съобщи премиерът Бойко Борисов. Цял ден вчера кабинетът води преговори с държавите, които вече са отправили свои съдове към пристанището в Бенгази. Със сигурност има и наши кораби в този район на Средиземно море, но за търговските танкери е много трудно да се уреди приставане и качване на хора, обясниха експерти. "Летището в Бенгази е разрушено, има разбити писти и там самолети не могат да кацат", обясни зам. външният министър Димитър Цанчев. В края на деня дипломат номер 1 Николай Младенов съобщи, че турски кораби ще бъдат на пристанището в Бенгази днес сутринта, за да евакуират бедстващите им сънародници. На тях ще могат да се качат и българите, които успеят да стигнат до пристанището. На сайта на външно министерство ще има информация къде точно ще бъдат ситуирани турските кораби. С тях българката Людмила Крумова ще прибере загиналия си съпруг д-р Крум Крумов. Хирургът починал на 11 февруари в болницата в град Дерна, където работел от 9 години. Заради размириците Людмила не успяла да транспортира тялото до България. Нашенците, заклещени в пустинята, също ще могат да се приберат, ако успеят да минат границата с Египет и стигнат до пристанището в Александрия.
Районът на Бенгази се оказа един от най-проблемните за спасяването на българските граждани. Според завърнали се от Либия българи там са прекъснати комуникациите и не се знае какво е положението на сънародниците ни. Българите могат да получават само съобщения на мобилните си телефони, но не могат да отговарят. При опит да бъдат набрани пък GSM-ите им дават непрекъснато заето или просто връзката се разпада. В Бенгази станаха най-ожесточените сблъсъци между протестиращи и силите на Муамар Кадафи. Над 205 души загинаха при протестите, а стотици бяха ранени от куршумите на армията.
"В сряда сутринта нямаше повече български граждани, които да чакат за евакуация", каза още Димитър Цанчев.
Сияна Севова

Ирина Кънева, единствената българка, която пристигна с втория правителствен самолет от Триполи
- Има ли кръвопролития в Триполи, каква е обстановката в Либия?
- В момента там е истинска война. Просто виждате само как хеликоптери летят. При нас нямаше бомбардировки. Но вечер се чуваха много стрелби.
- Защо само вие сте била във втория самолет, нямаше ли други българи, които искат да се приберат?
- Всичко беше организирано много бързо, просто нямаше време. Аз разбрах, че има самолет, от интернет. Имахме и телевизия. Даже от либийския мобилен оператор ми изпратиха 40 динара подарък, които нямаше как да изговоря, тъй като нямаше връзки. Бях на гости за един месец на мои приятели германци. Аз самата съм работила като акушерка 10 г. в Либия, но тогава беше много различно.
- Имате ли информация за други наши сънародници, които искат да се върнат?
- Не, но там връзките са ужасни. Аз самата се придвижих с кола до летището. Очаквах да има много пречки, но нямаше такива. След речта на Кадафи всички бяха много екзалтирани, имаше заря, гърмежи, празнуваха. Кадафи направо заяви, че или ще правят това, което той каже, или ще има гражданска война. Доста затвори са погромени, има затворници по улиците, движат се пияни, викат, крещят, излизат от ъгъла с картечници в ръце. Кадафи явно им беше раздал коли, и те бяха много щастливи - карат бясно, развяват знамена.
Милена Минчева

истинското, жестокото, изкривеното лице на всяка диктатура, маниакално болния мозък на всеки Диктатор...